БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТРАКИЙСКИЯ  
sparotok.blog.bg/politika/2011/03/04/bylgarskiia-ezik-kato-prodyljenie-na-trakiiskiia.698568

Дали е с умисъл, или не, но в сравнителните тракийски речници езиковедите често пропускат основни тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь ( знание),  видето – видетъ  (видя, виждам) ...

Нека обърнем внимание на някои особености:

1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е ( В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Добромире,  Милене, Светлозаре!

3. Окончание за дателен падеж мн.ч. в тракийския е -ИМ , срещаме го в Селим-брия, Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала са предци на българите.

4.Окончанието в родителен падеж е -ОУ също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...

1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ

2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ

3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.

6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.

9. Тракийският предлог УТ отговаря на българският ОТ, имащ диалектна форма УТ.

2. Тракийската умалителна наставка КА ( в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като -белка, писалка, девойка. 

3. Тракийската умалителна наставка  Е ( в Дорзе ) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т.н. ( Е е типична за сърби и хървати – Митре, Злате...)

4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ ( в Кабец) е  типична за езика ни – творец, светец, певец...

5.Типичното за езика ни окончание -ЩА  ( в пътища, свлачища, селища ) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.

6. Българската умалителна частица ЦА ( в девица, столица, певица ) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.

6. Тракийската наставка в лични имена ЗАР ( Етизар, Велизар) се среща в българските лични имена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.

7. Наставка МЕР ( Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.

9. Тракийската представка З/С отговаря на българската СЪ-от.

10. Окончанието за прилагателни от женски род - А , НА ( Бела, Циерна) е същата както и в българските прилагателни от женски род бела, черна ( църна).

11.Окончание за съществително от женски род – ИНА – Диелина – детелина.

12.Окончание  за прилагателни от мъжки род-ЕН (Залден) – червен, черен, златен.

13. Окончанието СК ( Дориск, Драбеск, Гареск) се среща и в старобългарски думи като бесовскъ, бытиискъ,  браньнскъ, женьскъ...

Установени са три форми на множествено число в тракийския език.

1.При първата окончанието е И - КТИСТИ – чисти.

2.Другата форма е с ТА, срещаме я в ДРУВЕТА – дървета.

3.В някои български диалекти се използва Е като окончанието за множествено число – люде хора), листье ( листи), същата тази особеност срещаме и в тракийския топоним ЛИСТЕ –листи.

Отново В. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен ( Διντιπορις –Δεντουπορις )...

В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ.

Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.

Някои критици ще възразят, че частици като ЕЦ, ЦА, КА се срещат също в сръбски, хърватски, словенски. В това няма нищо чудно, траките не са падали от небето, имали са свои роднини – старите илири и скити. Към илирийските народи принадлежат сърби, хървати, словени, словаци...а  нашите близки роднини украинците са наследници на скитите. Затова името на тракйската Еброс – Ибъра има успоредица в сръбския Ибър и украинския Ибр. Затова името на тракийската Нестос има успоредица в полската и чешка Ниса. Затова имената на тракийските селища Мидне и Курписос се тълкуват с хърватския глагол метнути – полагам ( основи на селище) и украинския глагол корпати –копая... Не, че хървати и украинци са траки, родствеността на тракийския с илирийски и скитски е обяснението за приликите. В нашия език също сме имали тези думи, но те са излезли от употреба. Това е един напълно естествен, а и неизбежен процес.

Ето, няма нищо сложно нали, истината никога не е сложна, сложен и пътят тя да се укрие. Ние българите говорим развита форма на същият език, който е звучал между Карпатите и Бяло море още преди девет хиляди години. Не сме идвали от никъде, напротив, изпратили сме свои хора на три континента. Те от своя страна са повлияли десетки народи. За някои това може да звучи като фантастика, но е самата истина, която бавно, но упорито си пробива път. Това, че повечето от нас не я знаят се дължи на редица причини. Водени от политически причини, векове наред безсъвестни личности са фалшифицирали историята в своя полза, за съжаление това продължава и днес. Както римляните са противопоставяли дедите ни срещу техните роднини, така и в ново време изкуствено се насажда вражда между близки хора. За да се измъкнем от порочния кръг е нужно да сме със спокойно и чисто съзнание, а това е възможно само, ако сърцата ни са свободни от негативни емоции. За това – нека обърнем гръб на злото и да се върнем при корените си. Да бъдем българи!