Пряка демокрация в образованието В образованието днес учениците не могат да влияят на това, на което биват учени. Това води до скука, чувство на неудовлетвореност и учене на изуст. Но ученето би трябвало да вдъхновява любопитство и креативност. Препълването с информация на паметта е ненужно когато можем да се консултираме с интернет във всеки един момент. Образованието днес цели да накара студентите да приемат сляпо това, на което се учат, вместо да стимулира тяхното критично мислене и креативност.   Пряката демокрация в образованието се базира на общи срещи на учители и ученици, които заедно да решават какво и как да учат. Когато такива срещи решават темите и методите, образованието ще се промени към по-добро. Учениците ще могат да повдигат своите проблеми и да обсъждат как да ги преодолеят. Учителите ще изслушват критики и предложения за това как може да се подобри тяхното преподаване. Цялата връзка между учител-ученик ще се промени.   Това, което познаваме днес като „образование" е еднопосочен поток от информация от учителя към ученика. Това трябва да бъде заменено от диалог между двете страни, които да се учат една от друга. Днес учителите преподават натрупано знание, но в едно общество, базирано на постоянни иновации те ще могат да научат много от своите ученици. Днес, многото натрупано знание и опит бързо се превръщат в отживелица. Използването на контейнери при превозване на товари, компютри при счетоводство и разпечатване, сателити за навигация слагат край на много традиционни умения. Днес много деца учат родителите си как да използват интернет или мобилни телефони. Подобна ситуация не е съществувала преди. Интернет позволява на всички да използват библиотеки, музеи или информационни банки навсякъде и по всяко време. Използването на компютри за учебни помагала може да спести на учителите много трудности.   Връзката между учител-ученик от типа лице в лице днес придобива ново значение. Учителят не трябва да прави това, което компютъра може -- да прехвърля знания. Вместо това учителят може да помогне на ученикът да мисли критично и креативно.  Трябва да има пълна демократизация на връзката учител-ученик. Монолозите на учителите трябва да бъдат заменени от диалози между учители и ученици.   Образованието на много малките изисква ръководство от преподавателите. В Пряката демокрация такова ръководство цели да изгради детската автономия, любопитство, креативност и уважение към авотономията на другите вместо подчинение и покорство.

https://fb.watch/b5dZl_zhp0/