.

1 април, известен като Денят на шегата или лъжата, е един от най-веселите празници в годината. И макар вече да се празнува из целия свят, е трудно да се проследи кога и как точно е възникнал.

Едно от разпространените схващания е, че Денят на шегата е възникнал едновременно на различни места и е съвпадал с честванията на пролетта и пролетното равноденствие. Други препращат историята на 1 април към древния Рим,  когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шега с тях. С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало в  началото на април.
Друго популярно обяснение за произхода на празника идва от Франция и се смята, че то е най-близко до началото на  честванията на Деня на шегата. През 16-век във Франция  празнували Нова година от 25 март до 1 април.  За начало на  новата година се приемала именно тази дата.  През 1562 /според  други източници през 1582/, по време на управлението на Шарл Девети, бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари.
Поради липсата на бързи средства за  комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно. След смяната на празничната дата много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея, и продължили да  празнуват на 1 април. Инатчиите и забраванковците били наречени  “глупци” и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка – като например да ги канят на несъществуващи партита. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора “априлска риба”, тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата. Във Франция е разпространена шега да се закачва хартиена риба на гърба на хората.
С времето традицията да се правят шеги на 1 април е продължила и през 18-и век се е разпространила към Великобритания и Шотландия. В Шотландия например празникът продължава 48 часа.  Първият ден от честването се е наричал “Априлски перко”. Жертвите на шегата били  изпращани на лов за кукувици. Вторият ден от празника бил кръстен “Опашат ден” и бил посветен на задните части. Честването му се състояло с ритник отзад като дар за поколенията. Хората се разхождали с табели, на които пишело “Ритни ме отзад”.
През 19-и век учителите се шегували с учениците, като им подвиквали “Вижте! Ято гъски!”, след което сочели малчуганите с пръст. От своя  страна учениците заблуждавали другарчетата си, че нямат часове. На жертвите, хванали се на въдицата, децата викали “априлски  глупчо”.

През 1983 г. професорът по история от Бостънския университет Джоузеф Боскин се опитал да даде по-различно обяснение на произхода на  Деня на глупците пред Асошиейтед прес. Според него придворният шут на византийския император Константин се е похвалил, че може да управлява държавата не по-зле от господаря си. Константин му разрешил да направи това, но само на 1 април. Впоследствие обаче се оказва, че историята е измислица и Боскин, с която професорът си направил първоаприлска шега.
И нашите предци приемат 1 април като ден на лъжата и закачките. Затова шегите не само са позволени, а желателни. Според традицията, ако човек не успее да излъже някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого. Но най-добрата първоаприлска шега е тази, на която всички се смеят, дори човекът, на чиито гръб е изиграна.

Големият писател Марк Твен пък е написал: Първи април е денят, в който си спомняме какво представляваме през останалите 364 дни от годината…

От тук