Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2010 14:17 - Пиленца
Автор: dolsineq Категория: Забавление   
Прочетен: 2016 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 27.12.2010 19:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                image
                                  -  Пи-пи-пи...  занарежда старата жена и се огледа за клочката с пиленца. - Пак се завря някъде пущината, ама и аз,  не да я вържа, а я пуснах да обикаля навсякъде... мърмореше си баба  Съба. Беше доста стара, сигурно имаше 90-ет,  но още продължаваше да се грижи за перестите гъдинки. Събираше и коприва, кълцаше, запарваше с трици и сипваше в копанята на прасето. А, то все гладно и все квичи. Веднъж  и котура понесе  на гърба си. Обиколи гордо двора, като неистово се дереше, та  подплаши и сивия котарак и го изстреля на самия покрив на къщата.                                              
                           По икиндия  се прибра и дъщерята на баба  Съба. Трябваше  да приготви вечерята.  Дали от жегата или от  нещо друго, но пиленцата пиукаха по особено, стори й се дори някак тревожно.
                         - Тия пиленца няма да ги бъде, виж как се разкрилиха. И тая година няма да се опазят. -  говореше тя на старата жена. 
                           Петгодишната Светланка, залисана в игра с куклите, случайно чу  разговора. Какво ли щеше да измисли тази палавница, в чиято главица се вихреха само  бели. Изчака с нетърпение двете  жени да се приберат вкъщи, взе  плетената кошница и  бавничко се приближи до малките жълтурковци, и като ги примамваше с детското си гласче, почна да ги лови едно по едно. Пиленцата се разпръснаха, но малкото момиченце имаше опит и бързо ги хвана и постави в кошничката. Огледа се и тръгна към нужника. Отвори вратата и пак се огледа, и като видя, че няма никой, изсипа притихналите пиленца  в дупката. Че като запищяха ония ми ти гъдинки. Не се траят. Детето бързо изскочи от там , но  не щеш ли насреща  майка й:
                         -  Къде ли са се скрили пак, та така пискат? - обърна се  тя към Светланка.
                          - Ами в нужника! Нали каза, че ще умрат и аз ги пуснах вътре...  обясни момиченцето.  То беше запомнило, че умрелите животинки хвърлят винаги там.
                           - В нужника! -  ококори очи младата жена. Влезе веднага  вътре, запретна ръкавите на домашната си роба и почна бързо  да  ги лови през дупката. Изпита отвращение, но не можеше да ги остави да се мъчат. Гласовитите юначета имаха късмет, че нужникът беше почти пълен, та успя всички да хване. Изтри им крачетата  и ги постави в  кашон да се съвземат. Те все още продължаваха  да вдигат врява  и  да обикалят  подплашено в кръг. А за малката Светланка  се очертаваше тежка вечер. Очакваше я як пердах. За зла участ в този момент пристигна и баща й. Младата жена ядосано  му разказа какво се беше случило,  като сочеше с пръст към детето. Очакваше поне  да я смъмри, но  съвсем се обърка. Мъжът  й  прихна с такава сила, че малките жълтурковци притихнаха в миг, а наоколо ехтеше  само веселият смях на един баща и едно малко момиченце.
  


                        



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. ckarlet - И аз като дете имах страхотни при...
27.12.2010 19:11
И аз като дете имах страхотни приключения с пиленца:))
Прочетох с интерес! Поздрави!
цитирай
2. dolsineq - Не е като да си пред монитора и да р...
27.12.2010 19:54
Не е като да си пред монитора и да ръчкаш мишката... Мисля си, че сме по-щастливи от децата си. Егоистично е, но си е факт. Хубава вечер, Скарлет! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dolsineq
Категория: История
Прочетен: 3168785
Постинги: 542
Коментари: 5745
Гласове: 14109
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031