Щом робът завършил разказа си и в салона отново настанала тишина, младият писар напомнил на стареца, че били прекъснали разговора си и помолил да им обясни в какво всъщност се състои пленителното очарование на приказките.
— Сега ще ви кажа — отговорил старецът. -
Човешкият дух е по-лек и подвижен и от водата, може да приеме всякакви форми и постепенно, постепенно прониква и в най-плътните материи. Лек и фин е като въздуха и подобно на него колкото по-високо се издига, толкова по-лек и чист става. Затова у всеки човек съществува стремеж да се издигне над обикновените неща и да се движи по-леко и по-свободно в по-високи равнища, пък и било то чрез мечтите си. Вие сам, млади приятелю, казахте: „Ние живяхме с тези истории, мислехме и чувствахме заедно с тези хора.“ И оттам иде очарованието, което те са имали за вас. Като слушахте разказите на роба, които са съчинения, измислени някога от някой друг, самите вие също съчинявахте заедно с него. Откъснахте се от заобикалящия ви материален свят, от обичайните ви мисли. Преживявахте всичко и сами бяхте тези, на които се случи това или онова чудо, до такава степен бяхте слети с мъжа, за когото ви разказваха. Така, уловен в приказката, духът ви се въздигна над настоящето, което ви се струваше не толкова хубаво, не толкова привлекателно. Така духът ви се понесе из непознати, по-възвишени пространства, стана по-свободен и необвързан. Приказката се превърна в действителност или ако предпочитате, действителността стана приказка, защото сте създавали и живели в приказката.— Не ви разбирам напълно — отвърнал младият търговец. — Но сте прав, като казвате, че живеехме в приказката или че приказката живееше в нас. Още си спомням онова хубаво време, когато, посетени от музата, сънувахме наяве. Представяхме си, че сме пренесени на Младежите се засмели, но признали, че приятелят им е казал истината. — И сега — продължил друг — от време на време ме издебва тази магия.
пуст, необитаем остров. Съветвахме се с какво да се захванем по-напред, че да устроим живота си; често си правехме колиби в гъстия върбалак, хранехме се скромно с оскъдните плодове, макар да бяхме само на стотина стъпки от дома си и можехме да се храним с най-доброто. Да, имаше и моменти, когато очаквахме да се появи някоя добра фея или чудновато джудже, да пристъпят към нас и да ни кажат: „Ей сега земята ще се разтвори, ако имате желание, моля заповядайте долу в двореца ми от планински кристал и се насладете на лакомствата, които слугите ми, лемурите, ще поднесат на масата!
се разрових в моя комп и открих че някога съм теглила приказки. ....
приятно е човек да се върне към детството. четях и си се представях у дома , на моята маса с книга. ах как се вълнувах на вълшебствата в приказките. как заедно с добрия побеждавах лошите. защо в реалния ни свят..... , всички сме ги чели тези или други приказки, защо спряхме да подкрепяме доброто? защо аплодираме на лошите и дори ги подкрепяме. защо?
кога за нас изчезна магията от приказките?
лоша ли е тази магия? лъжовна ли е тази магия дето те съветва да бъдеш добър?
Много си права ,че има вторачване в негативните неща и по този начин доброто
остава на заден план!А има добро и то има нужда от подкрепа!
Поздрави!Хубав и усмихнат ден!:)
2. Интеграция на YouTube клипове в Blog.bg
3. Категоризация на постингите – Кутии с Тагове
4. Популяризирайте блога си с Dnes.bg
5. Споразумение за ползване
6. Вмъкване на външни постинги в Blog.bg
7. Чернова и отложено публикуване в Blog.bg
8. ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСА
9. Нови функционалности в Blog.bg
10. Блогъри в Blog.bg
11. Претенции върху съдържание
12. Добавяй бързо клипове от YouTube
13. Изтрити блогове
14. Как се определя първа страница
15. Сигнализиране за нередност в Блог.бг
16. ВГРАЖДАНЕ НА ВИДЕО [МУЗИКА] В ПОСТИНГ
17. Как да качим цифрови снимки в интернет?
