Навярно сте забелязали, че под всеки свой постинг отправям призив към коментиращите да се придържат към културен тон. Той е изключително важен за взаимното разбирателство и създаването на атмосфера, в която всеки се чувства приятно. Въпреки това доста хора, или не могат, или не искат да проявят уважение към останалите. В някои случаи дори се прекалява с обидните епитети и така дискусията малко по малко се превръща в махленска свада. По този начин съдържанието на темите бива изтикано на заден план, а за мен точно то е най-важното. Представят ли се нови данни като моите то е хубаво те да се разгледат. Не е нужно да се приемат на юнашко доверие, напротив, ще се радвам, ако някой извърши обстойна проверка. Живеем във века на информацията, специализирана литература се намира много по-лесно отколкото преди двадесет и пет  години. А и интернет продоставя много възможности.

Намирам за напълно естествено това, че много хора не са съгласни с мен. Не се сърдя на никого, който открито изразява съмнение относно достоверността на сведенията които поднасям. На критика дори съм даже благодарен стига тя да е конструктивна и да е представена по един културен начин. Напълно е възможно да греша за доста неща, по-добре е благодарение на някой скептик да разбера сега заблуждението си по даден въпрос, отколкото когато вече е издадена книга...

Лошото обаче е, че някои хора не са в състояние да направят разлика между критика и нападки, а такава има. Един критик представя конкретни факти,  заглавия на научни работи, посочва точно кой е авторът, кога е писан материала...Коментиране на образованието ми, личните ми качества и т.н. не е критика... Обидите по адрес, на хората, които ми вярват не са критика, а признак на ниска култура. Упреците, че трия неприлични и дори просташки коментари не са критика...Използвам случая да уведомя всички, че наистина не допускам определени коментари, за в бъдеще ще продължа да правя това, дори вдигам летвата. Желая да пазя блога си чист, това е мое право.

Някои хора смятат, че страдам от месиански синдром. Искам да ги успокоя и изрично да подчертая, че не съм аз Месията, нито пък съм изпратен да подготвя пътя за него. Казвал съм много пъти, че считам себе си за най-обикновен човек, казвам го и сега – не съм кой знае колко по-различен от когото и да е било. Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо. Имам си слабости, имам си и трески за дялане, и то не малко...Верно е,  в различни коментари различни хора са ме наричали аватар, апостол, будител и т.н. Нито съм такъв, нито съм желал да бъда наричан така. Умолявам всички, които са приятелски настроени към мен да не ме поставят на пиедестал, който не заслужавам.

Става ми болно, че когато говоря за национално обединение, опрощение и избиране на нов път за България, се намират хора, които да извъртят думите ми. Вижте, казах вече – не съм аз Месията, ако нещата, които предлагам не ви допадат не ги четете, толкова е лесно! В свой блог представете своето виждане, своя път, там аз няма да ви се меся изобщо. Никога не съм твърдял, че само аз съм прав, но от друга страна не виждам какво лошо може да стане, ако в живота ни има повече любов, съвестност, доброта и разбирателство. Те в никакъв случай не са признак на слабост, изобщо не е лесно да си добър, честен и великодушен, когато системата предразполага към корупция, оглупяване и пошлост. Лесно е да се прави зло. Успееш ли да запазиш духовните си ценности значи си станал силен човек, само такъв може да оцелее.

Оставам с впечалението, че някои хора се дразнят от християнската ми вяра и проповядването на ценностите й. Нека бъдат спокойни, няма да тръгна да покръствам никого, или пък да убеждавам, че само Христос ще спаси душата им. Моята вяра се изразява в любов към хората и отричане на злото, странене от него. Ходене на църква, палене на свещи и целуване на ръка, или кръст не прави никого християнин. Държанието ни спрямо околните е това, което определя какви сме.

Вярата без дела е мъртва, дай на нуждаещият се, подкрепи слабия, усмихни се на плахия и защити детето. Това е заветът, на Този когото следвам...

Уважавам хората изповядващи други религии, те са направили съзнателен избор как да намерят пътя към истинската си същност. Понеже всички ние сме различни, то съществуват и различни пътища. Реши ли някой, че иска да е атеист – добре, нека бъде такъв щом това го прави щастлив, но е хубаво да не се подиграва на другите, които намират упование в дадено учение.

България може да стане рай, но не с чудеса от небето, а чрез нашите дела. Можем много повече отколкото си мислим. Давайки положителен пример прогонваме злото. Мошениците се чувстват добре в среда, в която цари агресия, нетърпимост, глупост. Така те могат да хвърлят мрежите си и незабелязани от никого да ни ограбват безнаказано. Светлината и будните хора обаче ги плашат. Умолявам своите съмишленици да спазват добрия тон не само при мен, но и в своите блогове, на улицата, на работното си място, в дома си. Така лекуваме себе си и ближните си от негативното полепнало по нас, а и съдаваме малки светли островчета на любовта. Станат ли те много те вече не са островчета, а една огромна земна маса, едно поле, в което ще израстне нещо ново и красиво!
sparotok.blog.bg/politika/2011/06/01/molba-kym-chitatelite-na-tozi-blog.757546