.
Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Дипломната му работа е на тема “Генезис и природа на патримониалната държава в Русия”. Специализирал е във Военна академия “Г.С. Раковски”. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.
- Господин Тодоров, в момента вие подготвяте дисертацията си за елитите на прехода. От коя година проследявате процесите?
- Моето изследване започва с началото на перестройката през 1985 година, по време на която всъщност се случва официализирането на елитите, които да проведат контролирания преход в страните от Източния блок. Интересно е да се каже, че ”перестройката” като понятие е използвана за пръв път от главния идеолог на сталинисткия режим Андрей Жданов през 1947 г. Той първи поставя въпроса за контролирана либерализация на режима, разбира се в много завоалирани форми. В период от три месеца след смъртта на Сталин през март 1953 до арестуването му в края на юни Лаврентий Берия говори за перестройка, за нуждата от трансформация. Той стига и много по-далече. Малко известно е, че той подготвя строен план за либерализация на съветския блок, който включва, забележете, и обединение на Германия, след което тя да се превърне в антизападна, проруска и антиамериканска част от съветската зона на влияние. С една дума предлага „финландизация” на Германия.
- Тоест Горбачов не е автор на идеята за перестройката?
- Да. Юрий Андропов е истинският демиург на процеса на преход и перестройка в Съветите. Горбачов е подбран като подходящия човек и му е подготвен и необходимият екип.
- Луканов ли е главният герой на перестройката в България?
- Абсолютно. Той неслучайно е избран за главен представител на Москва в България. Затова трябва да бъдем много подозрителни към онези, които са свързани с него – и вляво, и вдясно, и на социолозите, чиито досиета скоро ще излязат. Някои вече започнаха да си признават, като Кольо Колев, който наскоро каза в предаването „Челюсти” по Дарик, че освен „дърт комуняга бил и сътрудник на ДС”. Луканов знаем от какъв род произхожда. Карло Луканов е бил съдия по време на чистките през 30-те години в Краснопресненския район в Москва. Като агент на ГРУ след преврата на 9 септември 1944 стига до ключови постове в йерархията на комунистическата държава. Логично е самият Луканов, който почти няма български произход, да оглави българската перестройка. И макар да не съм привърженик на конспиративните теории, един от високопоставените масони в България – Димитър Недков, неотдавна каза, че Луканов е приет за масон в илюминатска ложа още през 60-те години на миналия век. докато е на задгранична работа в Женева. Този човек си подбира хора, които формират главните политически сили в началото – и в БСП, и в СДС, така че всичко е в ръцете на този политически д-р Франкенщайн.
- Някои от тези хора се развиха, други отпаднаха. Как стана това?
- Този въпрос е част от въпроса за дериватите на старите елити и генезиса на новите, които се превърнаха в новата номенклатура.
- Има ли случайни хора?
- Не. В никакъв случай. До един това са хора, контролирани от БКП, под прякото ръководство на военния отдел на ЦК на БКП и почти всички са били офицери или секретни сътрудници в ДС или в РУМНО.
- С днешна дата има ли един политик, който не е свързан с тези структури?
- Не се сещам и може би това е най-голямото проклятие на българския преход. Затова и преходът се превърна не само в икономически бич Божи, но и в морален такъв. Очакванията на мнозинството българи през 1997 г. да се разкрие истината и да има възмездие за престъпленията на тоталитарния режим бяха пресрещнати от ОДС и цинично хвърлени в коша.
- Сега предстоят избори. Кои ще бъдат играчите?
- В рамките на БСП има сериозен сблъсък дали да бъде издигнат техен кандидат за президент, или да бъде измислен формат, при който да бъде подкрепена Меглена Кунева.
- Тя затова ли така категорично отрече, че ще бъде вице на Алексей Петров?
- Няма вариант, при който Кунева да бъде вице на Алексей Петров или на Симеон Сакскобургготски. Алексей Петров не би взел повече от 1-2%. Ако погледнете последното изследване на Галъп, ще видите, че нейният рейтинг е 36%. Само преди две години тя вкара двама депутати на НДСВ в Европарламента. С няколко думи тя има сериозен потенциал.
- Да, но тя нали беше дясна?
- В България традиционалистите – в политологията също – обикновено се разполагат върху познатото, известното. И затова грешат в хипотезите си повече, отколкото е позволено. Впечатяват се от дифузното налагане на ширпотребно-популярното, което пък носи неизбежно върху себе си лекето на повърностното и неприемливо простодушие. Аз мисля да заложа на нетрадиционното в хипотезата си и мисля, че е най-голяма вероятността след изборите да имаме президент-жена. Вероятно Кунева. Приложиш ли необичайното, ставаш неизчерпаем като природата, съветва Сун Дзъ. Електоралната елестичност на Кунева е за завиждане – ще си събере свои гласове от различни, специфични слоеве. Например сред феминистките. Коя от тях би се отказала да участва във възможността да случат избора на жена за президент? От католици – Кунева е католичка по вероизповедание, а те се славят като дисциплинирани и последователни хора. От част от десните – нейните баща и дядо са били репресирани по време на комунистическия режим, а тя е работила от 1990 до 2001г. в правния отдел на МС, когато главен секретар там беше Андрей Делчев, с когото имат и обща юридическа фирма. Евгений Дайнов дори в едно интервю лекомислено я причисли към автентичните десни, които били загубени от СДС.
- А сега тя не минава ли на страната на съпруга си, който произхожда също от висшия комунистически елит (съпругът й Андрей Пръмов е син на Иван Пръмов, стигнал до секретар на ЦК на БКП- б.а.)?
- За лявата подкрепа освен командата към левите партайгеносета ще работи и припознаването в нея на свързващо звено между тъй близкия до сърцето им тоталитарен режим и днешния ден. Малко се знае, че преди 10 ноември Меглена Кунева е била освен радиожурналист по екологични теми също и дясна ръка като юрист в казионния Комитет за правата на човека на бившия секретар на ЦК на БКП и завеждащ отдел ”Международни връзки” на БКП Константин Теллалов, който заедно с Велко Вълканов бяха остриетата на Тодор Живков и Държавна сигурност в пропагандното осигуряване и отполиране на международните последици от ”възродителния процес” и престъпленията на режима през последните години на съществуването му. Тогава е специализирала и в институт за правата на човека във финландския град Турку.
- Тя не са хвали с това, че е активен правозащитник?
- Да , но да не забравяме, че тя беше кандидатурата на Жозе Барозу за втори мандат като еврокомисар, и сега ще излезе солено на Борисов това, че му отказа. В българската политика предстои обръщане на страницата и е много вероятно следващият президент да е ”десен”. Танцуващият със сложните словосъчетания тълкувател на Догановите мисли, Лютви Местан вече се изказа, че май било време за десен завой. Сигурно им е трепнало под лъжичката на нашенските ”кръчмарски котараци” вдясно, но мисля че прибързват с радостта си. Защото ”дясното” има много метазначения, както би казал флагманът на вербалната акробатика Местан. На тях им трябва ”десен”, но да е от предпочитаната от тях порода. Защо пък не някой ”първомайстор” на либералния вектор, както би се изразил решаващия всички избори в отечеството Боянски отшелник, който засега успява да се съхрани пред заканите на Мачо мен? Бъдещият президент ще бъде сложен резултат от сблъсъка и приласкаването между ужасена закана на злокачествената Харизма – ГЕРБ, крайното безсилие, с претенция за продължаване на ”фабриката за луксозни съдби” в лицето на Сините, агресивният бог на отмъщението, но не Яхве – ДПС и неговият пророк, който като по чудо овладя сложната хидрогеология, след като се справяше години наред с усвояването на финансовите порции в държавата, фениксовата партия БСП, с претенция отново да множи дните си в управлението и покъртителният в своята ”озлочестенасъдба” либерален експеримент НДСВ.
- Толкова ли е лесно да си изтрие човек цели периоди от биографията?
- Като заместник-министъра на външните работи Константин Димитров от „опозиционната” ДСБ например. Малко хора знаят, че след като е завършил английска филология през 1984, в периода от 1984 до 1989 г. той е бил преводач в ЦК на ДКМС. В сайта на ДСБ, където е публикувал официалната си биография този период липсва. Това е скандално. Също като липсата на периода 1958-59 г. в биографията на Йордан Соколов, когато е бил инструктор в ЦК на ДКМС. Същият Соколов сключва брак с наследничката на терористичния род Таджер – Ева през 1972 г. в Париж и знаете ли кой е бил техен кум? Тогавашният ни консул в Париж Емил Александров, който през 1973 се връща в България, става дясна ръка на Людмила Живкова и шеф на 14-ти отдел на Първо главно управление на ДС „Културно-историческо разузнаване”. Може би оттогава датира засиленият интерес на сем. Соколови към произведения на изкуството. Ами Асен Агов, той пък има “загубени” десетилетия в биографията. Това са „фантоми” в българската политика, които нанесоха страхотни поражения на българската политика.
- Докъде ще ни доведат всички тези флашки?
- Мисля, че стана прекалено. Както като слагаш сол в една чаша и прекалиш, тя се насища. Но нещо много интересно каза Христо Бисеров преди седмица в предаването Неделя 150 на БНР. Бисеров беше някога шеф на комисията по сигурността в периода 1997-2000 г. Той каза, че е много опасно това, че СРС-та могат да се прилагат и от Националната разузнавателна служба – външното ни разузнаване, което формално няма право да работи на националната ни територия. НРС дава твърде много сила на човек, чиито правомощия са твърде малки в момента. Почти нямам съмнение, че НРС получава всякаква информация и за политическия, и за икономическия живот в страната, тъй като са свързани с проследяване и получаване на информация за наркотрафик, пране на пари и изнасяне на финансови потоци навън.
- Как да си обясним назначаването на Петко Сертов, който беше очернен след Тройната коалиция, и Елеонора Николова, която последно бе от РЗС?
- За добро или зло България за дълъг период от време ще бъде полигон на политтехнолозите – изборите се печелят и ще се печелят, а властта ще се удържа със средства, които не всеки може да си позволи в морален и финансов аспект. Гответе се за ”голямото пазаруване”. Социолозите вече го уловиха – готовността сред избирателите да продават гласа си е нараснал близо три пъти само за няколко месеца. Българските политици са политически поливалентни и разположени отвъд дясното и лявото. Те умеят да организират подходящ ”формат”, който в прикрито съдружие с политическите им уж противници да осигури продължаване на ”великата криминална революция”. Като истинско практическо опровергаване на максимата, че със стари к..рви не може да се направи нов бардак. Може, и в България това се нарича традиционна политическа практика. Практикува се без свян, някак оправдано и масово, без всякакви задръжки. Политическото ”изпускане” по този повод вече придобива мащабите на национално бедствие и няма сила, която да го спре. Всички го правят, защо не и аз, си казва иначе жонглиращият от сутрин до вечер с антикорупционната логорея средностатистически български политик. Навремето попитали руския историк Николай Карамзин може ли с две думи да опише какво се случва в Русия през последните четири столетия. Той кратко и троснато отговорил ”Краде се”. Мисля, че в България по неприемлив, но по неотменен като прокоба начин сме особено последователни в тази опитност. В България се краде съсредоточено, безстрастно и хладно, в индустриални количества или казано иначе – всеки краде, колкото си иска и колкото е успял да си очертае – най-добре и ефикасно е, ако го е направил с политически средства. Ето така ще изглежда перифразата на известната максима на Клаузевиц за българските условия – българската политика е продължение на организираната престъпността с други средства. Точка! Очаквам скоро да превземат и неорганизираната такава. Нека си припомним за един феномен преди предишните президентски избори през 2006. Бившата членка на БКП и тогава седесарска депутатка Елеонора Николова се престара – както винаги. “Г-н Първанов фактически продължава делото на г-н Стоянов” каза русенското откритие на Иван Татарчев и не остави никакво съмнение за кого ще гласува на втория тур. “Десният” делегат на 14-я конгрес на БКП Любен Дилов-син довърши всичко и всички – “Ние от “Гергьовден” не сме чакали Пьотеринг да ни каже какво да правим, изборът е напълно ясен” написа Дилов като подкачи по този начин гламавия “евродесен” Ханс Герт Пьотеринг, който дойде в БГ, за да каже “В неделя вашият човек е Първанов”. И обеща на Първанов 100 хиляди гласа. И всичко това т.н. ”десни” обещаха през 2006 при социология, която твърдо и недвусмислено даваше 70% на Първанов. Казват, че виенският възпитаник, играещият си с оставки пудел и политически отблясък на Антоан Николов, бивш седесар Петър Стоянович, също вече е спазарен за правото дело на АБВ – от кукловодите си естествено. Как да не възкликнеш , че СДС е пристан на неуморни в политическото си злодейство любители на властовия абонамент?! Сините съществуват сякаш само, за да ни доказват колко вярна е мисълта на Жозеф дьо Местр, че ”фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени от голями престъпници, но употребявани от почтени хора, които затвърждават престъплението, без да го съзнават”. Да бъдат така добри да ни освободят от тези си занимания – не стават, а досадната тирания на посредствеността им вече трудно се понася. И понеже са в междинна фаза на рехаво вътрешно умиротворяване си въобразиха, че е техен ред. Грешка!
Светломира Димитрова, БЛИЦ
26.02.2011 16:34
За кой ли път ?!?
За кой ли път ?!?
..............................
За кого е предназначен според теб празния стол, Ице?
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
