Защо си нямам нейде малко ранчо,
да си садим домати, арпаджик? –
избягали Марийка и Иванчо! –
от класното по български език.
Да наберем едно чувалче с леща.
Ти да ми правиш супичка с фиде.
И тати – след родителската среща,
кефлия! – десет кинта да даде.
Да гледаш ти сакъзчета в саксийки.
Да слушаш Григ! – от стар съветски VEF.
И вечер да ти казвам: – Ееех, Марийке,
ела при мен, защото съм на кеф!
А сутрин да те будя, щото в седем
звънецът бие – може би за нас.
Пристигам първи. Тръгвам си последен,
но със Марийка винаги съм в час!
И ранчото ми цяла нощ да свети –
дори по-ярко! – от хотела "Риц".
Иванчо и Марийка са поети! –
в един живот, по-смешен и от виц.
Но аз, понеже хитър съм Иванчо,
на всичко за Марийка съм готов.
И цялата Земя ще бъде ранчо! –
за нашата – и вашата любов.
Защото е пролет, Иличе!
Чу
"Иванчо и Марийка са поети! –
в един живот, по-смешен и от виц."
Поздрави!
"Иванчо и Марийка са поети! –
в един живот, по-смешен и от виц."
Поздрави!
Ами смешен си е, Пиер. Смешен като виц, на който си забравил края...
Чу
Благодаря, чедо.
Чу
Поетът даде знак.
И ние пак сме тук - в Библиотеката.
Както и утре.
Наздраве, Валери!
02.03.2015 10:06
Кой е Кухия?
Чу
Благодарско за усмивката, Чоски!
Чу
Поетът даде знак.
И ние пак сме тук - в Библиотеката.
Както и утре.
Наздраве, Валери!
Наздраве на цяло Пастух, Санде! :-))))))))))))))))))
Чу
Да бе, да... "Дечко!"
Ела да се убедиш, че не е тъй? :-)))))))))))
Чу
Да бе, да... "Дечко!"
Ела да се убедиш, че не е тъй? :-)))))))))))
Чу
Поздрави, Чу!
nalia
Какво си ти, поете?
Градинар!
Ти трябва да цъфтиш в градините;
и да покълваш в думите
тъй, както в розите и шипковите храсти;
ти си призван да пееш за Земята и да страдаш
от бедността на нейните метафори.
Ти си призван да сееш и събираш
в амфорите-книги
уханията на думите, ферментите на мисълта,
зрънцата на звученето и пъстрите дъги на римите...
Можеш да пишеш върху облачните дюни
със буквите на чувствата, със знаците на руните.
Всичко е хубаво, което правиш умно,
всичко е съвършено, хармонично
във ангелската същина на твойта личност.
Е, какво, поете!
Ти ли си градинарят на Едем?
Ти си призван да обработваш Божите земи.
И да покълват твойте междуметия
в житейския хумус на зелената планета.
Е, какво, ПОЕТЕ!
За всички нас и не единствено за нас
ще бъдат твойте писмена.
Ний всички и не само ние
ще произнасяме на срички
твойте прочути имена.
Ти посветен си във събожник,
ти планетарен си художник,
произносвач и рисувач,
цветосъздател и звездоплавател.
Ти си и Той, и отражение на „Аз“-а,
ти си мистичната МАГИЯ на Екстаза.
Юрий Зельони
Благодаря за това стихотворение, Анонимен!
Много е хубаво.
Чу
Да бе, да... "Дечко!"
Ела да се убедиш, че не е тъй? :-)))))))))))
Чу
Едва ли... тя е добро момиче.
Чу
Поздрави, Чу!
nalia
Никога не "търся" римите, Налия, те сами идват, а аз просто записвам движенията на въздуха.
Благодаря.
Чу
:-)
Чу