Току-що пролетното слънце

                      изпрати първичка целувка

                               на полето –

                      и ти прибърза, минзухарче,

                       да вирнеш хубава главица

                              към небето.

                     На младата пролет първа рожбо,

                    кому е твоята усмивка

                              росна, блага?

                       О, нивга младенец невинен

                       така благат не е поглеждал

                               майка драга!

                      А никаква ли черна мисъл

                      под грейнало чело не криеш,

                              цвете мило?

                      Че може утре замразено

                       да клюмнеш мъртво, щом си толкоз

                               подранило?

                                                  Пейо Яворов

  Шафранови минзухари




          Шафранът е документиран за първи път в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр.н.е., създаден при царуването на Ашурбанипал. Намерена е документация за използването на шафран за лекуване на около 90 болести в период от 4000 години. Шафранът е използван като подправка и лекарство в Средиземноморието от тогава, като използването и отглеждането бавно са се разпространявали към други части на Евразия, както и към Северна Африка и Северна Америка.

                    

              Детайл от фреската „Берачи на шафран“ от сградата „Xeste 3“. Фреската е една от многото на тема шафран, които са намерени в древниото Минойско поселище Акротири в Санторини

                    

изобразява мъж (наведената синя фигура), берящ шафранов минзухар


               В късния елинистичен Египет Клеопатра е използвала шафран при къпане, за да доставя по-голямо удоволствие при любене. Египетските знахари са използвали шафран за лекуване на всички разновидности стомашно-чревни оплаквания. Шафранът е използван и за боядисване на тъкани в левантински градове като Сидон и Тир. Римският учен Авъл Корнилий Целс предписва шафран в лекарства за рани, кашлица, колики и краста. Римляните толкова обичали шафрана, че римските колонизатори си донесли шафран, когато се заселили в южна Галия, където го отглеждали широко до падането на Рим през 271 г. Съперничещи си теории заявяват, че шафранът се връща във Франция едва през 8 век с маврите или с папството в Авиньон през 14 в.
    
                 Бои на база шафран са открити в 50 000-годишните изображения на праисторически животни в днешен Ирак. По-късно шумерите използват див шафран в лекарства и магически еликсири.Така шафранът е бил предмет на търговия между далечни страни още преди разцвета на Минойската култура от 2-рото хилядолетие пр.н.е. Шафранът е възпят и в еврейската „Песен на песните“. Древните персийци отглеждали персийски шафран (Crocus sativus "Hausknechtii") в Дербена, Исфахан и Хорасан към 10 век пр.н.е.. На тези места шафрановите нишки са били втъкавани в тъкани, ритуално принасяни в жертва на божествата и използвани в багрила, парфюми, лекарства и миещи средства. Шафранови нишки са разпръсквани по леглата и слагани в горещи чайове като лек срещу пристъпи на меланхолия. Чужденците се страхували от персийското използване на шафран като наркотик и афродизиак. По време на азиатските си нашествия Александър Велики използвал персийски шафран в чая, ориза и баните си като лек за бойни рани. Александровите войски му подражавали и пренесли баните с шафран в Гърция.
 
                    

                Шафранът е една от необходимите съставки на испанската паеля и дава нейния характерен яркожълт цвят.

      Шафрановият аромат често се описва от познавачите като напомняща „метален мед“ с тревисти или подобни на сено нотки, а вкусът му се усеща също като подобен на сено, но донякъде горчив. Шафранът придава светъл жълтооранжев цвят на храните. Заради това той се използва широко в арабската, централноазиатската, европейската, индийската, иранската и мароканската кухни. Има и сладкарски изделия и спиртни напитки с шафран. Широко разпространени заместители на шафрана са шафранката (Carthamus tinctorius) и куркумата (Curcuma longa). От медицинска гледна точка шафранът има дълга история в традиционното знахарство. Съвременната медицина също открива противораковите, антимутагенни, имуномодулиращи и антиоксидантни свойства на шафрана. Шафранът е използван и за текстилно багрило — особено в Китай и Индия, както и в парфюмерията.

         Годишно в света се произвеждат около 300 тона шафран. Иран, Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия (подредени в намаляващ ред по производство) са основните производители на шафран. За един килограм сух шафран са необходими 110 000—165 000 цвята, които се получават от засадена площ, по-голяма от две футболни игрища. За да се наберат 150 000 цвята са необходими са около 40 часа интензивен денонощен труд. След изваждане, близалцата бързо се изсушават и (за предпочитане) се запечатват в херметични контейнери. Цените на шафрана на едро и дребно варират от близо 1000 до близо 10 000 евро за килограм. В западните страни средната цена на дребно е около 1550 евро за килограм. В един килограм има между 160 000 и 450 000 нишки. Яркият тъмночервен цвят, леката влажност, еластичността, скорошната дата на събиране и липсата на отчупени парчета от нишки са белези на пресния шафран.