Постинг
17.05.2011 21:18 -
Омар Хайям ирански учен и поет (1048 - 1123)
Автор: dolsineq
Категория: Поезия
Прочетен: 8152 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2011 15:24
Прочетен: 8152 Коментари: 16 Гласове:
18
Последна промяна: 19.05.2011 15:24
"Без вино и жени за мен пишете некролог..."
Приживе Омар Хайям е известен най-вече като астроном и астролог. През 1073 г., вече придобил известност в Иран. В Исфахан ръководи изграждането на голяма обсерватория, заедно с други изтъкнати учени.
Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям на 15 март 1079 г. Малик Шах I коригира иранския календар, както през 1582 г. прави папа Григорий XIII с европейския.
Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола с окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия
Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи)
Омар Хаям
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!
За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”
Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.
И хрумна ми: “Защо дошъл си на света?
А сетне пък: “Какво те чака след смъртта?”
О, вино забранено! С тебе искам аз
да заглуша на тез въпроси дързостта!”
Дошли сме – откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? – За нас недостижим.
Безброй души кристални под обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?
Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?
Върти ни този свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко в него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.
Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.
Приживе Омар Хайям е известен най-вече като астроном и астролог. През 1073 г., вече придобил известност в Иран. В Исфахан ръководи изграждането на голяма обсерватория, заедно с други изтъкнати учени.
Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям на 15 март 1079 г. Малик Шах I коригира иранския календар, както през 1582 г. прави папа Григорий XIII с европейския.
Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола с окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия
Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи)
Омар Хаям
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!
За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”
Велики тайни са животът и смъртта.
Узнаеш ли ги, Бог ще бъдеш за света.
До днес у мен сърцето ми не ги изучи,
та утре ли – когато спре да бий в пръстта.
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
На младини под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато.
И що накрая тъжен проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
Ти пиещите не кори! Такъв е пая,
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали “не пия капка” –
къде по-глупави неща за тебе зная.
И хрумна ми: “Защо дошъл си на света?
А сетне пък: “Какво те чака след смъртта?”
О, вино забранено! С тебе искам аз
да заглуша на тез въпроси дързостта!”
Дошли сме – откъде? И накъде вървим?
Чий разум ни държи? – За нас недостижим.
Безброй души кристални под обръча на свода
изгарят в пепел, в прах, а где се вие дим?
Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина.
Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е?
И няма път и няма смях – но за света какво е?
Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах – но за света какво е?
Върти ни този свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен,
до невъзможност пълен с мъки, от светли радости лишен.
Блажен е гостът, бил за кратко в него и поел на път,
а недошлият на земята е още много по-блажен.
Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди.
Мъдрец подир мъдрец унесено в безбройни нишки ги реди.
На мисълта хвани конеца – той точно ще те заведе,
където пак глави замислено стоят над някакви следи.
Египет, Рим, Китай да са ти във краката,
Владей света дори, за тебе пак съдбата
Приготвила е край, какъвто и за мен -
Два метра бял саван, две педи под земята.
***
Пийте смело, другари! За глъч закопнях,
За веселие, песни пиянски и смях.
А до Съдния ден, той нали не е утре?,
Може би ще забравят този малък наш грях.
***
По-добре е да пия и жени да лаская,
Вместо в молитви и пост да се кая.
Ако в Ада отиват тез, що любят и пият,
То кого ли тогава ще пуснат във Рая?
***
Светът трае миг, миг ме има и мене.
Колко пъти за миг мога дъх да поема?
Весели се! Живей! Тази тленна обител
Никой няма навеки за свой дом да вземе.
***
Любовта ми към теб съдят всички сплетници,
Нямам време да споря с невежи критици.
Любовта е балсам, изцеляващ мъжете,
Лицемерите само превръща в болници.
***
Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните!
***
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
***
Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!
***
За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням.
***
За своя жребий участта си не кълни.
Без плач към гроба на другаря погледни.
Цени момента мигновен и мимолетен.
Не се вторачвай в минали и бъдни дни.
***
Света плениха с мъдрост мъдрите мъже.
И тях съдбата ги навърза на въже.
Те бяха светлинки, но пътя не откриха
и легнаха в нощта, заспали сън блажен.
***
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”
***
Омар Хаям
Омар Хаям е един от малкото докоснали се до божественото...от там идва и таланта му!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
sparotok написа:
Омар Хаям е един от малкото докоснали се до божественото...от там идва и таланта му!
Поздрави!
Поздрави!
........................................................
"За теб – познал света – урок аз знам,
сред първите бъди мъдрец голям.
С език, уши и поглед да останеш –
прави се пак на сляп, на глух и ням." - какво ще кажеш и за този стих, Павел?...:) Мъдрост или разум е това...? ;)
http://erigkan.ucoz.ru/news/kakvo_ne_znaem_za_kirilicata/2010-05-25-645
http://www.astrohoroscope.info/trakiiskoto_pismo.htm#7
Къде са ваште дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!" /Омар Хайям/
цитирайЗащо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!" /Омар Хайям/
mt46 написа:
Къде са ваште дни?
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!" /Омар Хайям/
Защо под свода вече не звъни
гласът на вашата любима песен:
жени и вино, вино и жени!" /Омар Хайям/
..............................................
По-добре е да пия и жени да лаская,
Вместо в молитви и пост да се кая.
Ако в Ада отиват тез, що любят и пият,
То кого ли тогава ще пуснат във Рая?
*** ;)
Например:
Обвиняват ме, че пия вино.
Че как да не пия, когато срещу мен седи любимата жена?
или:
Винотърговците продават вино.
За какво го прадоват?
За пари.
Че какво по-хубаво нещо може да се купи с парите, освен вино?!
Защо тогава го продават?.
/По памет, не са ми под ръка стиховете/
цитирайОбвиняват ме, че пия вино.
Че как да не пия, когато срещу мен седи любимата жена?
или:
Винотърговците продават вино.
За какво го прадоват?
За пари.
Че какво по-хубаво нещо може да се купи с парите, освен вино?!
Защо тогава го продават?.
/По памет, не са ми под ръка стиховете/
sande написа:
Например:
Обвиняват ме, че пия вино.
Че как да не пия, когато срещу мен седи любимата жена?
или:
Винотърговците продават вино.
За какво го прадоват?
За пари.
Че какво по-хубаво нещо може да се купи с парите, освен вино?!
Защо тогава го продават?.
/По памет, не са ми под ръка стиховете/
Обвиняват ме, че пия вино.
Че как да не пия, когато срещу мен седи любимата жена?
или:
Винотърговците продават вино.
За какво го прадоват?
За пари.
Че какво по-хубаво нещо може да се купи с парите, освен вино?!
Защо тогава го продават?.
/По памет, не са ми под ръка стиховете/
..............................................................................
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!”
***"
Мъдър човек е бил, щом е написал: " "Без вино и жени за мен пишете некролог..." :)
8.
sande -
Мъдър човек е бил, щом е написал: " "Без вино и жени за мен пишете некролог..." :) цитирай
18.05.2011 16:08
18.05.2011 16:08
Да, знаменито!
И вечно.
цитирайИ вечно.
През 80-те год. на миналия век издателство "Народна култура" пусна едно почти лускозно книжле - "Рубаят" на Омар Хаям, което непрекъснато разглеждах и бе една отлюбимите ми книги.
Десетина години по-късно имах един страхотен кафяв доберман - казваше се Роналд Рейгън. От време на време се налагаше да остава съм в къщи и това доста го тормозеше. Един ден останал без компания Роналд Рейгън влязъл в стаята с книгите ми избрал си една книга и я накъсал лист по лист - наредени като за избожба по всички плоскости в стаята.
Познай с коя книга предпочел да ми отмъсти?
С "Рубаят"!
Когато се прибрах не ме посрещна, лежеше и гледаше някъде встрани.
Ясно беше, че се е "случило" нещо.
Когато влязох в стаята останах като зашеметен от безупречно накъсани листове и прилежно подредени навсякъде из стаята. Още от първият лист разбрах кая книга е жертва на отмъщението към мен.
Никога преди и по-късно не съм надавал по-див и нечленоразделен рев на възмущение, закана и ярост!
Роналд Рейган бавно влезе в стаята, легна върху левият ми крак и тихо заскимтя.
Сега в ръцете ми са събраните листове от книгата разгръщам ги и разчитам между следите от кучешки зъби:
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
цитирайДесетина години по-късно имах един страхотен кафяв доберман - казваше се Роналд Рейгън. От време на време се налагаше да остава съм в къщи и това доста го тормозеше. Един ден останал без компания Роналд Рейгън влязъл в стаята с книгите ми избрал си една книга и я накъсал лист по лист - наредени като за избожба по всички плоскости в стаята.
Познай с коя книга предпочел да ми отмъсти?
С "Рубаят"!
Когато се прибрах не ме посрещна, лежеше и гледаше някъде встрани.
Ясно беше, че се е "случило" нещо.
Когато влязох в стаята останах като зашеметен от безупречно накъсани листове и прилежно подредени навсякъде из стаята. Още от първият лист разбрах кая книга е жертва на отмъщението към мен.
Никога преди и по-късно не съм надавал по-див и нечленоразделен рев на възмущение, закана и ярост!
Роналд Рейган бавно влезе в стаята, легна върху левият ми крак и тихо заскимтя.
Сега в ръцете ми са събраните листове от книгата разгръщам ги и разчитам между следите от кучешки зъби:
Напих се и в стена стакана свой разбих.
От пръснатия череп чух едничък стих:
“На теб подобен бях, ще станеш като мен.”
Парчетата целунах и се извиних.
boristodorov56 написа:
През 80-те год. на миналия век издателство "Народна култура" пусна едно почти лускозно книжле - "Рубаят" на Омар Хаям, което непрекъснато разглеждах и бе една отлюбимите ми книги.
Десетина години по-късно имах един страхотен кафяв доберман - казваше се Роналд Рейгън. От време на време се налагаше да остава съм в къщи и това доста го тормозеше. Един ден останал без компания Роналд Рейгън влязъл в стаята с книгите ми избрал си една книга и я накъсал лист по лист - наредени като за избожба по всички плоскости в стаята.
Познай с коя книга предпочел да ми отмъсти?
С "Рубаят"!
Когато се прибрах не ме посрещна, лежеше и гледаше някъде встрани.
Ясно беше, че се е "случило" нещо.
Когато влязох в стаята останах като зашеметен от безупречно накъсани листове и прилежно подредени навсякъде из стаята. Още от първият лист разбрах кая книга е жертва на отмъщението към мен.
Никога преди и по-късно не съм надавал по-див и нечленоразделен рев на възмущение, закана и ярост!
Роналд Рейган бавно влезе в стаята, легна върху левият ми крак и тихо заскимтя.
Сега в ръцете ми са събраните листове от книгата разгръщам ги и разчитам между следите от кучешки зъби:
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!
Десетина години по-късно имах един страхотен кафяв доберман - казваше се Роналд Рейгън. От време на време се налагаше да остава съм в къщи и това доста го тормозеше. Един ден останал без компания Роналд Рейгън влязъл в стаята с книгите ми избрал си една книга и я накъсал лист по лист - наредени като за избожба по всички плоскости в стаята.
Познай с коя книга предпочел да ми отмъсти?
С "Рубаят"!
Когато се прибрах не ме посрещна, лежеше и гледаше някъде встрани.
Ясно беше, че се е "случило" нещо.
Когато влязох в стаята останах като зашеметен от безупречно накъсани листове и прилежно подредени навсякъде из стаята. Още от първият лист разбрах кая книга е жертва на отмъщението към мен.
Никога преди и по-късно не съм надавал по-див и нечленоразделен рев на възмущение, закана и ярост!
Роналд Рейган бавно влезе в стаята, легна върху левият ми крак и тихо заскимтя.
Сега в ръцете ми са събраните листове от книгата разгръщам ги и разчитам между следите от кучешки зъби:
Запитах свойта чаша, прилепил уста:
Веригата от дни къде влече света?
Отвърна тя със впити в устните ми устни:
“Не ще се върнеш, пий до дъно радостта!
........................................................................
Страшно отмъщение, но аз доста и то от сърце се посмях... :) Явно много е бил наблюдателен доберманът ти или ти наистина много си харесвал книгата и си оставил най-силно присъствието си върху нея. А, може и да те е ревнувало?...:) И аз харесах точно този куплет, Боре. Да живеем за момента, щото може и да не се повтори повече. :)
Поздрави, благодаря ти!
цитирайmagnoliya написа:
Поздрави, благодаря ти!
...................................................
Радвам се, че ти харесва! Хубав ден! :)
не ме е страх от ада, мъките презрях;
но по ме плаши мене хорът на глупците.
От смърт е по-ужасен разговора с тях" /О. Хайям/
Мислех някой ден да направя постинг за този велик поет - но се радвам, че други са ме отменили... :)))
цитирайно по ме плаши мене хорът на глупците.
От смърт е по-ужасен разговора с тях" /О. Хайям/
Мислех някой ден да направя постинг за този велик поет - но се радвам, че други са ме отменили... :)))
анонимен написа:
Отдавна не съм ти идвал на гости,но ме провокираха поздравленията ти към дойе тигър за коментара към моя пост при катана.Вероятно ти е харесала ,частта за дръжките на тенис ракетите или го каниш да те посети,щото както разбрах имаш дъщеря, а той обича дъщерите?И има SLK ..... в гащите!!!!!
..............................................
Благодаря за посещението! Както винаги мил и нежен...;)
анонимен написа:
...И мисля си защо дошъл съм на света
и още:какво ме чака след смъртта
...О вино забранено,с тебе искам аз да заглуша
на тез въпроси дързостта!
и още:какво ме чака след смъртта
...О вино забранено,с тебе искам аз да заглуша
на тез въпроси дързостта!
.............................................................
И интересен....:)
"Ще дойде краят, но кога – кой знае?
Да пием вино – истината май в това е.
Не си лозе, глупако: от пръстта
едва ли някой ще те откопае!"
mt46 написа:
не ме е страх от ада, мъките презрях;
но по ме плаши мене хорът на глупците.
От смърт е по-ужасен разговора с тях" /О. Хайям/
Мислех някой ден да направя постинг за този велик поет - но се радвам, че други са ме отменили... :)))
но по ме плаши мене хорът на глупците.
От смърт е по-ужасен разговора с тях" /О. Хайям/
Мислех някой ден да направя постинг за този велик поет - но се радвам, че други са ме отменили... :)))
.........................................................
Направих постинга по две причини, Марине. На 18.05.1048 г е роден Омар Хаям и освен това имам слабост към иранската история и музика. А ти можеш да представиш своя поглед на пезията му. Хубав ден и от мен! :)
"
Затова, че не говоря, нямам никаква вина.
Аз съм длъжен да запазя свойта истинска цена.
Знам достатъчно и точно на тълпата същността,
та пред нея да разкривам цялата си светлина."
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк