Пиер-Жан дьо Беранже (1780 - 1857) е френски поет и песнописец. В своето творчество Беранже́ възпява любовта, жените и виното, или го използва като оръжие и сатира срещу политическия живот и религиозните институции.





                  Лудите


“Като калаени войници стари
в редици подравнени се редим;
ако пред строя някой изпревари,
“хванете лудия!” във хор крещим.
Едничката награда за такива
е глад, преследване и смърт на скот
или след време статуя красива
за чест на целия човешки род.

А колко често някоя идея
като девица чака свой жених!
Глупците все безумство виждат в нея,
“Почакай!” – казва и мъдрецът тих.
Но среща я един от тези луди,
които вярват в бъдния възход,
и млад живот в утробата и буди
за нас, за целия човешки род.

Видях пред мене Сен – Симон, пророка,
богат отпърво, после – задлъжнял,
зает да отстрани докрай порока,
да промени докрай живота цял.
Увлечен от започнатото дело,
уверен беше той, че сочи брод,
по който към успех да тръгне смело
след време целият човешки род.

И Фурие ни казва: “Тръгвай вече,
народе, и не стой презрян в калта!
Труди се във фаланги; надалече
сияе и очаква те целта.
След толкова нещастие земята
се свързва с грейналия небосвод –
сега за мир надеждата крилата
повежда целия човешки род.”

И Анфантен жената възвисява –
да бъде тя наравно със мъжа.
А вие казвате: “Напразна врява
на трима луди вярващи в лъжа.”
Но, господа, безумие нима е
да търсиш щастие за цял народ?
Велик е, който кара да мечтае
за радост целия човешки род!

Та кой откри Америка, кажете?
Безумец, луд, навсякъде осмян.
А кой създаде Бог за вековете?
Отново луд, на кръста прикован.
И слънцето в надоблачните сфери
ако прекъсне вечния си ход,
отново някой луд ще изнамери
светилник за целия човешки род.
                    Пиер-Жан Беранже

              

1815-1848

В периода 1815-1830, Пиер-Жан дьо Беранже е пионер на политическия, републикански шансон, със своя силен атеизъм, своя призив за обединение между хората, живот в мир и изправяне срещу тиранията. Въпреки това, той е основно либерал и не е нито революционер, нито социалист. Неговите песни са били популярни в гогетите – мрежа от музикални клубове, които се появяват в Париж през 20-те години на XIX век. Там се е пеело за любов, вино, както и политически и „патриотични“ песни.

Тези гогети скоро попадат под ударите на закона, защото полицията започва кампания на репресии срещу тях и затваря някои. Възстановената монархия обявява подмолна война срещу свободата на печата и шансоните. Във всеки един момент полицията може да забрани да се пее някоя песен в гогет. Гогетът на певеца Шарл Жил трябва да се мести няколко пъти на различни места, за да избегне подобно внимание, за което най-накрая получава присъда от 6 месеца затвор през 1847. Обикновено съдилищата избягват това, защото съдебните заседатели често оправдават обвиняемите в подобни процеси.

Гогетите са били места за работници и артисти, в които те ходели след работа, което обяснява преобладаващите там песни за пиене и любов. Но те играят важна роля в създаването на „социалния“ шансон – работническата класа и социалистките шансонери от XIX век имат своите изяви в гогетите.

Утопичният социалист Сен Симон призовава артистите да изпълнят своята социална роля като интерпретатори на идеи. Затова музиката и песента заемат главно място в идеите на Сен Симон. Всички срещи на сенсимонианците са акомпанирани от музика и песни, както и тези на утопичния социалист Шарл Фурие. Фурие обаче не налага строги норми на творците и заявява, че те трябва да създават това, което си пожелаят сами. Някои бивши сенсимонианци, както и последователите на Фурие организират уроци по пеене сред работниците, това става през 1839. Песента и поезията на тези работници са първите признаци за онова, което през 1930 г. Анри Полай нарича пролетарски писатели – писатели от народа, които продължават да живеят сред народа и които намират форма за пряко изразяване на емоциите на пролетариата.

1848

ТОВА ЛИ Е ЛИЗЕТ Какво! Наричат ви Лизет? Лизет – в пера, с бижута! Лизет – с разкошен тоалет! Лизет – така надута! Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет! С пантофки сякаш за балет – от сърма и от свила и с тоя руж, лика си блед нелепо разкрасила? Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет! В дома ви всеки скъп предмет е само за богати; алковът с балдахин, с паркет, в дантели и брокати. Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет! С усмивка истинска наглед – усмивките нима са да крият чувства като лед и горестна гримаса? Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет! Как бърза времето напред! Мансардата къде я и вие – с простия корсет – като кралица в нея? Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет! Обичахте и с луд късмет дарявахте десетки, най-мила – с устни като мед – сред другите гризетки. Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет! Държанка на старик проклет, на него днес държите, с парите всичко е наред, но как ли е с мечтите? Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет! Амур крилат е и навред девойчетата гони. Е, сбогом, сбогом, свят предвзет на тежките поклони. Ах! Не, не не, не сте Лизет – за мен поне. Ах! Не, не, не, не се правете на Лизет!