Един ден казах на розата да не спи
                      Изса Адауи

Един ден казах на розата:
Недей да спиш
А ако си заспала недей забравя...
нежни като пера на щрауса мигли.
Недей забравя едно сърце,
Което е съхранило една топлина.
Една топлина, която се храни…
от пламъка на горящ в костите ми огън.
Недей забравя всеки пулс,
който преминава момента на споделения,
за да сподели с тръпката,
която тича през устните..
Във форма на усмивка.

****

Розата ме прегърна - 
тогава аз разцъфтях
Като цветята
за да се освободи сърцето
от един спомен…
Споменът, който будеше сърцето за дълго..
И летях с бриза в зорите като ухание
И плетях от мъчението в гърдите си
Коприна и легло…
И казах на розата
Я ела да спиш

Превод: д-р.Абдулрахман Акра
 
 

Хубав избор на стихотворение, Dolsineq!
Поздрави и хубав ден ти желая!

Преводът на стихотворението не е много добър, но идеята си заслужава. Благодаря ти, Скарлет, че и ти си го оценила. Хубав ден и на теб! :)

Клипът съм го гледал и в друга версия, но и тази е много красива!
Поздрави!

Красотата ще спаси света! В нашия случай ще достави удоволствие на очите...Красива вечер, Христо! :)

ThatВ’s raelly shrewd! Good to see the logic set out so well.

sdoNQq <a href="http://hysutrcssjbk.com/">hysutrcssjbk</a>