Обичам те

в искрящо розовото на зората, в припадащия здрач,

в свистенето на шепнещия вятър,

и в тъжните очи на вечерта.

За мен, за нас, за хилядите светове, за тръпките на Сатаната

за небето и за дланта,

за дюните и светлината.

за себе си, когато те видях,

за нас в едно, за сладкия ни грях,

за топлата ръка и нежните листа.

за края на света, за ябълките, за цъфналия плод,

за зрънцето надежда,

за бялата мечта.

Не пускай моята ръка, не давай пръстите ми да умрат.

На допира и сладостта

не давай никога да отлетят.

когато пуква пролетта.

На слънцето от нежността ми дай,

и в тихата вода пръсни прахта.

за онзи миг,

за малките неща, за думите, за сенките,

за върховете, за сънищата сбъднати и ветровете.

в подножието на планината,

за боровете, за устните и радостта,

за вечността, пребродена в душата,

за блясъка в сърцата,

за думичките две:

Обичам те.