8:1 Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре. 8:2 Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си. 8:3 Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала. 8:4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае. 8:5 Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти. 8:6 Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. 8:7 Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли. 8:8 Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? 8:9 Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски. 8:10 Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}. 8:11 Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника. 8:12 Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му. 8:13 О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя. 8:14 Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху ароматските планини.