ГЛАВА  7

7:1 Колко са красиви нозете ти с чехлите, дъщерьо княжеска! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, Изделие на художнически ръце; 7:2 Пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино; Коремът ти е като житен копен ограден с кремове; 7:3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета; 7:4 Шията ти е като стълб от слонова кост; Очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; Носът ти е като ливанската кула, Която гледа към Дамаск; 7:5 Главата ти върху тебе е като Кармил, И косите на главата ти като мораво; Царят е пленен в къдриците им. 7:6 Колко си хубава и колко приятна, О възлюбена, в очарованията си! 7:7 Това твое тяло прилича на палма. И гърдите ти на гроздове. 7:8 Рекох: Ще се възкача на палмата, ще хвана клончетата й; И, ето, гърдите ти ще бъдат като клончетата на лоза, И благовонието на дъха {Еврейски: Носа.} ти като ябълки, 7:9 И устата {Еврейски: Небцето.} ти като най-хубаво вино, - Което се поглъща гладко за възлюбения ми, Като се хлъзга през устните на спящите. 7:10 Аз съм на възлюбения си; И неговото желание е към мене. 7:11 Дойди, възлюбени мой, нека излезем на полето, Да пренощуваме по селата, 7:12 Да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, Появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; Там ще ти дам любовта си. 7:13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание; И върху вратата ни има Всякакви изрядни плодове, нови и стари, Които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

Истинска поезия!:))

Винаги ми е допадала източната поезия, има много мъдрост у нея...:)