Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, даленото гнети

но за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една "Мадона" от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вижда буца пръст -

Пръст, във която ний сте легнем с тебе…

Д. Дамянов.
Интимността е необяснима, вълшебна.
Смятам, че за интимното спояване на двама души, физическото може да има известни загадки, но духовното трябва да е напълно разголено, без никакви маски и да не е мечта, а факт :))
Добър избор! :))

За предпочитане е платоничната любов май, Благовесте. Едно, че е по-безопасна, а и така няма да се развали магията от розовите представи за нея. Яворов е ярък пример в случая. Опасно е да си оголваме душата. Мислим си, че се познаваме, а всъщност, попаднем ли във вихъра на чувствата, изгубваме способността си трезво да мислим и правим грешка след грешка...:)

Ореолът е в далечното!:)