Внезапна, безкрайно добра.

Стремителна, с връх от горяща стомана,

ослепително пряма.
Летяща, право в целта.

Сплавта безпогрешна. На

няколко капки вода, втвърдени от вяра,

истинска и трептяща,

проникнали в моята пукнатина.

Разтварям се в тези туптящи сърца

И искам така да остана -

бавно потъваща сфера

в изгрева на твоята далечина.

Да бъда трева, поникнала от влюбени семена

под твоите сигурни ходила.

От малките стръкчета мен да намираш по

пътя си. Устремен.

Тежестта непосилна на твоята воля

по малките стъбла да пренеса,

и да се изпаря, удовлетворен

в оранжевата синева.

Да се изпълня с вярата и смелостта,

за да поникна пак от черната земя.

Отпечатък неравен, грапав,
от любовта ти обгорен.

В белега благословен,

на твоята следа.

                                        Стефан Черноколев