по твоите колене,

прошумява някъде тихо

далечно море.

Падат слънчеви плодове

от клони по плажове боси,

и се търкалят във мен-

закачка случайна на светлината.

Когато излизаш понякога от вълната-

лунна следа,

се сливат далече и толкова бавно-

небето и младостта.

Не смея да гледам водата,

останала по рамената,

или целуваща между тях.

Спряла, влажна, кратка и прозрачна.