Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11.2015 21:49 - БЪЛГАРИЯ Е СУПЕР ЯКА
Автор: iwant Категория: Новини   
Прочетен: 2358 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


В отговор на всичкия критицизъм към страната ни и народа ни.

Критиката е хубаво нещо, когато е градивна и невероятно тъпо нещо, когато е „хейт“, както е модерно да се казва, а именно критика без никакво обоснование.
Та, в отговор: всичко е въпрос на гледна точка, хора, на ваше лично благоразположение. Така например може да избирете да виждате само хубавите неща и въобще да не забеляввате лошите. Или да виждате само лошите и да пропускате добрите. Или да оценявате това, което имаме и да давате градивна критика за останалото. И когато критиката е достатъчно градивна даже идват и решенията на проблемите.

Но не за това става дума. Като безделничка висяща много в интернет  често ми се случва да попадам на така наречените „хейтърски“ статии и постове за България. (Разбира се, има и противоположните от типа националистически, скинарски, ултърски, ние сме номер 1 точка (липса на всякаква аргументация), или щото Левски е в „Ю“ група, ама ЦСКА е виновна и тн- те са също толкова лоши, но по-малко се спекулира с такива, мисля.  Липсва ли аргументация, липсва и твърдение, съжелявам.)

И винаги много ме разочароват.

Не казвам, че нямат право хората да мрънкат, да се оплакват, че са патили, че патят, че им е трудно, че са ядосани, че заслужават повече и т.н., - ДА, така е- НО: е, това ли е начинът?

Първо, искам да уточня откъде идва негативизма относно България на първо място, защото не е от нас, младите- щото нали ние младите сме много зле, виновни за много неща, но за това поне не!- Най-често идва от родителите ми. И от хората на тяхната възраст. Ако слушам мама и тате- махай се оттука, защото ние навремето направихме грешката да останем и сега цял живот теглим.

Както казах имат право. И като по-малка дори се съгласявах напълно- казвах си, ето, че на 25, 35 години, примерно, ще бъда много успешна журналискта в Маями (много ми харесваше сериала за Хорейшио тогава и реших, че след като мога да си избера което и да е място по света, където да се реализирам, то що да не е на Маями Бийч), с къща, деца, мъж и т.н. И вяско лята ще си ходя на родната Варна, защото нали все пак ще ми примъчнява за България.

Това е виждането на огромна част от връстниците ми сега.

Вероятно и те са се подучили от майка си и баща си да имат такова виждане за бъдещето си- където око им види из големия отворен и единен свят, и ваканциите на утеха тука, ако имат нужда.

Защото, отново повтарям, майките и бащите ни имат право- те са деца на прехода, протестирали, гладували, мизерствали, сменили три специалности и пак безработни, подлъгани- за тях България носи разочарование, Запада е сигурност. Точно както техните родители пък са били деца на социализма/ комунизма или както наричате този строй и за тях всичко е било утопия-  за тях пък е непонятно било защо някой би бягал от народната република ( условно казано). Ние пък сме третото поколение- децата на демокрацията, където всеки от всичко разбира, може да е всякакъв навсякъде. И най-важното: ние сме тези, които могат да изберат. Да емигрират или да останат. Въпреки че мама и тате ги убеждават че няма надежда.

За мен е важно, освен хилядите причини защо да се махнем от България, да имаме поглед и върху причините да останем.

Вие избирате как да виждате България.

За мен е изключително важно повече хора да виждат България по правилния начин, да разпознават достойнствата ни, не само проблемите ни, да оценяват културата, историята, природата, да ОБИЧАТ родината си, защото тя го заслужава!

Точно така. Искам да направя кратък (дай Боже дълъг) списък на Reasons To Stay, както се казва и всеки наум или черно на бяло или на снимка да си добави своята.

(Кратко лирическо отклонение)

А, да, щях да забравя какво ме ядоса толкова- не беше типичния пост „толкова съм разочарован от тая ш!!!!а държава, че си стегнах куфарчето, много ми се искаше да остана, ама е много ш!!!!о, така че си тръгнах“. Беше някакъв пост колко е прекрасна Москва, Русия с много снимки, туристическа информация  и аз, естествено, озверих едни очи “О, да, Москва, толкова искам да отида в Москва!“, ОБАЧЕ повечето потребители на сайта явно сметнаха за нужно да зачекнат всички теми за русофилите, русофобите (това пак бяха хората от преходното поколение), и даже нали типичното колко добре са там (в случая беше Русия, но естествено се отбеляза, че и Германия, Великобритания, абе Европата е много яка), а ние колко сме злееее...( щото те специалистите много са пътували, много са видели, не е като да нямат база да сравниение). Та, аз , най-добрудушно, се опитах да внеса малко и положително виждане върху нещата. Тъй като дискусията се завъртя около дойстойнствата и поводите за национална гордост на, нали, другите дължави и нас (демек как ние сме нямало за какво да се гордеем), та аз най –невинно вметнах, че тъй както Москва ( и Берлин, и Лондон и Виена и т.н.) е много красив град и София (и Варна, и Пловдив и т.н) е доста хубавичка, и ВМЕСТО да се стремим да емигрираме в тези красиви държави , за да се преструваме на такива каквито не сме (руснаци, немци, англичани и т.н.), само за да се гордеем с чуждите постижения, ЗАЩО ДА НЕ излезем от черупката си/ компютъра си и не се огледаме окло нас, хубавичко да се огледаме и да се гордеем с нашия град, село, страна!

И моля ви се, получих агресивната експресия „Ти с какво предлагаш да се гордеем,а ?!?!?!?!?!?!??!!?“ и бяха изброени сещате се, проблемите отново: лошата инфраструктура( тея магистрали дето ги строим за 392842 години, пък на Запад за 3.14 секунди) , бежанската криза (щото сега е модерно да се споменама, нали не че разбираме нещо, освен че американците са виновни  и все пак нашата хуманност е много глупава и ние ще си патим за това),  оттам и малцинствата ни (щото това пък ни е мазол на да не казвам какво и как след 20, даже 15, даже да не кажа след две седмици, вече няма да има българи само малцинства или о, не, даже българите ще са малцинство!), после и политиците. (Излиза, че въобще не сте погледнали извън черупката си- от такъв отговор, изглежда единственото, което правите е да шофирате насам-натам, да гледате новини и да следите парламентарните сесии. Разбирам защо не се гордеете със себе си.)

 С извинеие, мамо и татко, смсл тази прослойка, разбрахте ме, ама вие сте ги гласували тея политици! Е, да, корупция има, няма за кого да гласувате само идиоти, така е, но тогава защо не смените тази система? Не можете? Не знаете как? Късно ли е ? Или по-скоро рано? – Ако изпращате децата си завинаги (а не само да учат, нямам против образованието в чужбина, даже напротив) да стават германчета и датчанчета, на любимите си малцинства ли чакате надежа да променят системата? Или, о,не, вие всъщност нямате надежда. Казавате, че са ни съсипали държавата, край с нас е свършено и сте прави, ама като ви кажа, че на картата в атласа ми все още има България и въобще, че все още съществуваме и даже сме уж европейци, какво трябва да означава това? И казвате, че е да, още ни има, ама е въпрос на време да изчезнем.

Добре, де, в крайна сметка, вие, изстрадали и помъдряли, какво чакате от прехода насам- да се оправим или да изчезнем от картата? Може би, особено напоследък, по-скоро второто. И това казвате на децата си и те това правят- изчезват нанякъде си.

Аз казвам, че още има надежда. Смисъл още ни има. На картата. Навсякъде, всъщност. Както казах вече всичкия градивен критицизъм е полезен. От нашите получаваме критицизма, остава само да добавим градивността към него и ей, сега ще обърнем хода на историята.

Отказах се от живота си в Маями и лятното ходене във Варна, след като се пропих с проблемите на страната си. Казах си- хубо, де, аз супер ще съм си в Маями, но как моето краткотрайно идване лете във Варна на почивка ще помогне на страната ми? И така постепенно стигнах до окончателния отговор, суровата истина- НЯМА. Трябва да избера- България или чужбина. В момента изборът ми изглежда банален и ясен, но ми отне дълго време да осъзная, че за да направя това, което искам, не, ами по-скоро това, което чувствам редно- да остана в страната си, трябва да НЕ послушам мойте майка и баща, които иначе винаги съм слушала , които обикновено са прави и приведоха толкова доказателства и позитиви от моя живот , айде не в Маями, че не им допада, но да речем Англия. И това е много и трудно. Това е объркващо и те кара да се чудиш: Правилното решение ли взимам?

Брат ми вече си подаде документите да кандидатстване и знам, че няма да се върне тук. Много мои познати и приятели вече се изнесоха и също знам, че няма да се върнат. Баща ми му се иска да замине да дава бързи кредити в Куба, а майка ми мечтае за немска пенсия.

(Лирическото отклонение прелива обратно в темата...)

Правилното решение ли взимам? За себе си, да. Искам да ви кажа, че в България има АДСКИ МНОГО с какво да се гордеем, върху какво да поработим и да подобрим. С две думи: има много причини да останем.  Вие избирате дали да ги виждате. Та, по същество, ето списъкът: Reasons to Stay, успоредно с поводи за гордост. (и няма да ви давам сукчни статистики за това и онова, аз съм достатъчно скучна, за да давам скучни статискти)

1.       1.Причина: Кисело мляко.- е, да , започвам от най-баналното, но всеки в чужбина му липсва родната кухня. (ще ви се яде лютеница, ама ще има да питате) И може би е свързано с факта, че е уникална и неповторима и баба ви през втората световна е дояла млякото от козите ви и е яла мляко със същя вкус, не на йогурт, ами на кисело мляко и е правила баницата, която и вие умеете да правите днес. Повод за гордост: не само традиционната ни кухня, но и постоянството в поколенията- смисъл, ако вие сте българин не зависимо от коя част на страната, шансът е над 90% баба ви също да е била българка. (В америка нямат тия работи, например. Не казвам, че е лошо да ги има, но кръвта вода не става.)

2.     2/  Причина: Природата. Природата. Природата, и пак природата. Хората се изтрепват от път и пари да дойдат да подишат старопланинскя въздух, да се мопоткат по пиринските склонове и да се накиснат в минералните ни води (да не говорим за туризма по черноморието). В случай, че си мислите, че и вие като отидете в чужбина ще идвате само за природата на почивка тука- не е същото. В единия случай си домакин, в другия гост. В единия случай се моткаш, гледаш и си викаш „Брех, красота, това е моята страна!“, в другия харесва ви ама някакси странично... еми мисля, че и на Хавайските острови е красиво и ще ми хареса, че ще е зареждащо и т.н.... Дали ще дойдете тук на планина с германския си съпруг или в Карпатите- него ще му е все тая, а вие само ще се понатъжите или ядосате на тъпата държава, все пак. Повод за гордост: като кажете България  на някого в чужбина, по-скоро се сеща за хубавата природа (или волейболния ни отбор, или детската евровизия напоследък) отколкото за Бате Бойка и СО.

3.       3.Причина: История, история, история, и пак история. Като горното. Само че с една добавка: една от най-древните нациии, държави, праз какво ли не сме минали. Не случайно Паисий е будил българите и българското самосъзнание през Възраждането с историята- пак същото трябва да правим! Знайте си историята, хора, разпространявайте я. Повод за городст: еми, историята ни, очевадно. Всички исторически забележителности, паметници, храмове, по нищо, АМА НИЩО исторически, не отстъпват на тези в Москва, примерно (да имали по-малко злато и са не толкова грандомански, но нали не външния вид, а значението са важни)(Брюкселското човече дето ... да,  определено го бият, де).

4.     4.  Причина: Семейство и приятели.  ДА, знам, в чужбина са. Но можеш да направиш приятели и тук, нали? С останалите българи в България. Ами да, може аз и ти да се сприятелиме. Ние сме южна и източна нация едновременно. Ако нямаме проблеми с общуването с гърци, сърби, македонци, то повярвайте ми, германците и англичаните са мнооого по-различни в това отношение. Не случайно мислят, че все се караме като си говорим.  Тук може спокойно да си крещите и всичко е наред. Повярвайте, от личен опит, много е натоварващо 24/7 ако трябва да се сдържаш и всички около теб се сдържат. Повод за гордост: искреността и темпераментността на българина. Трудно се преструваме, интригите не са ни естествен способ. Българинът е safe човек. (не говоря за пари, никога не говоря за пари)

5.      5. Причина: Народен фолклор. Дори няма нужда от коментар. Слушайте „Облаче, ле, бяло“ и плачете, ние тука ще се веселим на Дунавското. За мен лично, народните танци и музика са... абе, би ми било немислимо без тях. Независимо дали играеш или пееш или не можеш и двете, само да гледаш, да слушаш как някой друг го прави е най-... , най-българското нещо на тоя свят и най-хубавото в същото време. ( виждате ли как най-хубавото стана най-българското и обратното, а?). Идете някъде на концерт или училищно празненство, погледайте малко фолколор, пък останете безразлични тогава. Причина за гордост: Нашите фолклорни състави са на световно ниво и прославят страната ни. Да, някъде там, често не знаем за това, но  е факт. Чужденците ни гледат зяпнали в захлас (така както ние им гледаме магистралите, ама и повече).

6.       6.Повод за гордост: Българското съвременно изкуство и култура.  Причина да останете: Творете българско съвременно изкуство и култура. Не смейте да отричате тази точка и да я оспорвате въобще, ако не сте поне с 30 годишен опит литературен, театрален или кино критик, а ако сте такъв, съм сигурна, че ще сте съгласни с нея.

7.       7.Причина: Обществена работа. Всичко в държавата ни западало, политиците ни и институциите ни въобще не стрували и т.н., да. Обаче от друга страна има много и много ефективни доброволчески инициативи, неправителствени организации, които защитават  различни каузи, но заедно обединени биха могли да донесат така жадуванеата промяна. От фондации за осиновяване на домашни любимци, до младежи, промотиращи избирателна активност на следващите избори. Да, и малките каузи си струват, и малките победи са победи и ни водят една крачка по-близо до успеха. Младите хора и обществено ангажираните хора в България могат,  ето нагърбвам се даже да кажа МОЖЕМ да изведем страната от криза, преход или в каквото сме там. Вярвате или не имаме този потенциал- и вие не вярвате. Може би ни липсва малко смелост. Може би щяхме да имаме повече, ако не срещахме толкова негативизъм и неодобрение в очите на по-старите. Но надежда винаги има. Докато има критицизъм, имаме възможност да градим върху него. И така натакък. Повод за гордост: България ще се оправи.

Сега е времето да ме осъдите, че съм твърде наивна мечтателка-глупачка, която от нищо, нищо не разбира. Давайте. Може да видите хубавото в тази статия, може да видите лошото, а може и двете и да ми оставите бележка с правописните и пунктуационните грешки.

Както казах въпрос на личен избор. (Заглавието, междудругото, го видях на графити на няколко места из центъра на София; не знам кой и защо ги е творил, но може да разпространим посланието им.)

Твърдо заставам зад всяка дума в този текст. Зад всяка дума има надежда, мотивация, любов и усърдие. И вяра и позитивизъм.

И понеже според брояча думите (математика!) са 2532+, 2532+ Х 1(надежда, любов, усърдие, вяра и позитивизъм)=2532 надежда, 2532 любов,  2532 усърдие, 2532 вяра и 2532 позитивизъм;  ТОЕСТ- има предостатъчно да си вземете и вие. Ако 2532 днес решат да останат в България, ако 2532 днес намерят своите причини да го сторят и ако 2532 ги споделят и се умножат по още 2532...  вие ми кажете какво става. ;)




Гласувай:
6



1. donchevav - Блестящо публицистично перо - но. . ...
12.11.2015 11:45
Блестящо публицистично перо - но... постинг, който повечето блогъри ще отминат с мълчание. Равнодушно, насмешливо, снизходително или пренебрежително към Вашата младост, към възторжените Ви възклицания, към болката /романтична или инфантилна, защото сте права- всичко е въпрос на гледна точка/. Е, сега разбирате ли защо нещата в България не се случват?:)))))
Аз съм от онова поколение, за което е било "съвсем непонятно защо някой би бягал от народната република". Може би затова мисля, че добре Ви разбирам и напълно споделям и болката, и възхищението, и намеренията. И аз се дразня от хейтърството по отношение на такива понятия като род и родина, език и фолклор, история и бъдеще. Само че...на младостта са присъщи крайностите. Или-или. А всъщност совите не са това, което са.
И аз имам близки в чужбина и те отдавна са граждани на света - художници, музиканти, финансисти, педагози, инженери, здравни работници. Едва ли някой казва за тях с презрение, че са българи - напротив. А те бягат всяка възможна ваканция обратно - към родината - и се чувстват много, ама много по българи от нас. Светът е наистина много малък - моят син е в чист вид comuter – знаеш какво е, но се виждаме често – колко му е: за 2 часа – и си в БГ. За България може да се работи от всяка точка на света – и мнозина го правят, не всички са тръгнали да мият чинии и да берат ягоди.
Знам, че Ви е много мъчно за братчето. Но…птичката вече е разтворила криле за полет – изпратете го с усмивка и позитивна енергия – ще са му необходими.
Ако наистина сте решили да останете в България – успех! Най-трудния фронт сте си избрали. И най-удовлетворяващия – ако успеете. И имам предвид личностна реализация, не кой знае какви съдбовни за страната ни дела. Просто работете – умно, позитивно, всеотдайно – и сте права: ако има повече такива млади хора като Вас, на България ще й просветне /виждате, не съм по-малко идеалистка - типично и за двете ни възрасти, но за моята си има и по-точен термин/:)))
Поздрави, Люба! Успех!
цитирай
2. iwant - donchevav - благодаря ви!
12.11.2015 16:04
да, може би този пост е малко дългичък за нечие търпение и със сигурност твърде сладникав за нечий вкус.
Благодаря ви много, че сте отделила времето да го прочетете, а и за комнтара. Радвам се да чуя, че имате роднини и приятели в чужбина, с които поддържате връзка, които се връщат и са успели професионалисти- ( сигурна съм, че има много такива българи по света, далеч съм от мисълта, че отиват само да чистят и да готвят.) и съм напълно съгласна, че тези хора могат да работят за България и от другия край на света- отново и това е въпрос на желание.
Заминаващото „братче“ например смята, че като стане много успешен и влиятелен учен в чужбина ще събере всички успешни и учени българи пръснати по света в тайно общество и ще сработят за оправянето на страната ни. Ето това е една много хубава нагласа, според мен ;ДДД
И благодаря ви отново за окуражаващите думи, надявам се наистина да работя и да правя това, което обичам тук, в страната, която обичам. :)
И в крайна сметка- малко и оптимизъм никога не е излишен. ;)
цитирай
3. ikra - Наистина мотивиращо :)
12.11.2015 23:19
Но трябва първо да се прочете и после разбере. Негативни настроения има винаги. Проблема не е в държавата ни, а в хората, които трябва доста да се променят. На думи го докарваме, да, но на дела... Обичаме да се самовъзхваляваме, но трябва да бъдем и самокритични, за да можем да се изграждаме и утвърдим като стойностни граждани, милеещи за благото на държавата и народа.
Добре е човек да бъде позитивен :)
Приятна вечер :)
цитирай
4. iwant - Но трябва първо да се прочете и после ...
14.11.2015 22:05
ikra написа:
Но трябва първо да се прочете и после разбере. Негативни настроения има винаги. Проблема не е в държавата ни, а в хората, които трябва доста да се променят. На думи го докарваме, да, но на дела... Обичаме да се самовъзхваляваме, но трябва да бъдем и самокритични, за да можем да се изграждаме и утвърдим като стойностни граждани, милеещи за благото на държавата и народа.
Добре е човек да бъде позитивен :)
Приятна вечер :)


Благодаря! Лекя вечер.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iwant
Категория: Лични дневници
Прочетен: 59293
Постинги: 40
Коментари: 57
Гласове: 161
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031