С КАКВО ОКО ДА ПОГЛЕДНЕМ НА ДЖАЗА

Куриозно е приключението на тази музика, за която всичко караше да се мисли, че ще си остане уединена по бреговете на долината на Мисисипи. Кой би предвидил на времето, че тоя фолклор на малка група от хора ще се превърне, за петнадесет, двадесет години в езика на един народ, а малко по-късно и в едно световно явление...
За джаза са казвали, че това е най-живата форма на танцова музика в наше време, но джазът отива далече отвъд танцовата музика. Той предизвика движение от мнения, внушителността на които се доказва от броя на списанията и специалните книги и издания публикувани по целия свят.
Не трябва обаче да се самозалъгваме. Джазът е намерил адепти навсякъде, но навсякъде тези адепти са малцинство. Всички можем да си спомним, по-младото поколение не знае, за протестните вълни, които джаза повдигна в голяма част от френската публика. Днес това възмущение изглажда, че е заместено с благовъзпитано безразличие: Вече не се възмущават когато слушат Луис Армстронг да кажем, а само учтиво се подсмихват. Кои обаче са причините за това противоречие...
На първо място може да се мисли, че джазът не е в състояние да въздейства на масите и допада само на един елит?! Хипотеза, която би обяснила ограничения успех на тази музика, но която за съжаление бива опровергана от фактите...
Напротив... Изглежда, че това, което може да бъде наречено елит, тоест, малката част от публиката способна най-пълно да се наслади на артистичните, класичиски и модерни шедьоври приема джазът само под голяма резервираност. Тази хладност на просветената публика е лесно обяснима. Та оня, който попадне на джаза без да е огъвкавил артистичните си навици, опитвайки се да го пласира в переспективата на западната култура няма никакви шансове да го разбере. Той може да види в тази музика само недостатъци. Джазът му се открива по най-отрицателните си аспекти и които в едно сравнение с Европейското изкуство тези недостатъци ще изпъкнат още повече. Той достига до отхвърлянето на тази музика, която не е мисленна, не е обработена, не е конструирана, няма архетектура или хармонията е долно подсладена, мелодията е без простор и благородство и формата и ритъма стереотипни. Или... Антидуховна музика, на която творците са свирачи на тромпет или саксофон.
Това е строгото, но в много пунктове основателно заключение, до което може да достигне човек, който очаква от джаза същото удовлетворение, което му предоставя класическата музика и той ще каже, че може да мине и без джаза. Но не е ли погрешно това отношение? Богатият Европейски музикален свят е толкова многообразен, че един бовешки живот е малко, за да го обходи.
Чудото на века, писа Анри Бернар, един от най-ранните Френски любители на джаза, това не е нито електричеството,у нито самолетните катастрофи, а снежния човек в Хималаите и негърския фолклор... Нашата епоха е ценна с това, което сме видели да се роди в нея. Да умееш да участваш в най-разнообразните прояви на модерния човек, когато те имат тенденцията систематически да разлагат, но също така и да възпитават... Да възприемеш съвременната философия без да пренебрегнеш спорта... Да направиш място на джаза, редом с другото изкуство... Ето кое действително би те обогатило.

Пловдив
Димитър Стойков

           

Днес на Главната в Пловдив един циганин вдъхновено свиреше с карнет.
Същински Бени Гудман -
от Столюпиново.
Оставих му последните си пет кинта,
но си откраднах настроение за целия ден.

.............................................
За този хубав постинг идеята ми я даде Димитър Стойков, един от тримата членове на три "Олимпия". Също и твой съгражданин, Боре.