Най-после сбъднах    една стара своя мечта, верно само за три дни, но все пак успях да се докосна до здравия български дух на Странджа.  Родът на моя баща идва от  Вайсал /Одрински вилает/ след  Освободителната война и се заселва в старо дервишко  село в Добруджа,  чито местни жители пък са го напуснали вече и са се приселили в Турция... Колко ли пъти ще се връщам вече към тези три дена, колко ли моменти, които тогава са били незабелижими, ще изплуват с времето и ще  предизвикват усмивка. Не правих снимки,  защото се прецака картата на фотоапарата,  но пък запомних всичко, така както аз помня, когато искам нещо завинаги да остане в паметта на мозъкът ми.
              Първото нещо, което един добруджанец, чието око е свикнало да вижда само равно поле е гората.  Тъмна и плътна, без край, обгражда те отсякъде и само асфалтираният път пропуща светлината. Понякога прибягват катерички,  но усетили опасността  бързо навлизат в своя дом,  друг път  изкачат ненадейно  глигани, стоят срещу колата и чакат, а после  по зададен сякаш  сигнал,  се връщат назад.  Ако все пак слезе човек от колата, нека не забравя и пръчката, с която да се  брани от негостоприемните влечуги. А те са навсякъде и по земята, и по дърветата.  Където сяда, задължително да огледа мястото, щото изненадите са реални, а не виртуални...
              Гора, през чиито гъсти  клони, отрупани с листа през лятото,  рядко ще проникне слънчев лъч. Гора, която ревниво пази  тайни за славно и велико  минало.


            
           

Хубаво е човек да сбъдва мечтите си, Dolsineq!
Представям си какво зареждане е било за теб!
Поздрави!

Kрасив край, Скарлет! Бих го кръстосала и пеш....:)

Струва ми се безкрайна нейната нежна дъбрава, изпълнена със зелено слънце!

Пътувахме повече от час само през гора. И тя нямаше край. По едно време дори заваля дъжд, но съвсем слаб. Дърветата са предимно широколистни. С огромните си корони и неголямата си височина, създават усещане за по -голяма връзка със земния живот, за разлика от високите иглолистни гори, които те карат да се рееш из небесата....:)

Татко е от Балкана , мама от Охрид , Македония . Мъжът ми е тракиец. Дето се вика :
От Дунава до Охрид , до Бялото море! Все един народ !
Привет!

Много съм далеч от Странджа, panazea. Морско чедо съм, но е добре човек да премине по стъпките на своите прадеди и да усети духа на времето...:)