Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2015 15:03 - Защо си създъдох блог?
Автор: karpis Категория: Лични дневници   
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
2



Винаги съм се чудела на хората във Фейсбук,как се пристрастявят към него и какво ства с тях изобщо?Мрежата стана  мястото,в което можеш да публикуваш до втръсване какво ли не,а мнозина са готови да покажат и съкровени детйли от живота си,само и само заради едното просто харесване?!Аз лично не разбирам това,но пък публикувам мои лични си щуротии,една от които е "Адон",нещо като роман,за който търсих издател маса време,но се уверих и че при издателствата важи правилото-Имаш ли чича владика,поп ще станеш!,а аз за съжаление нямам,така че си пиша безгрижно в блога  и това е!
Сюжетът се върти около убийството на агент от Интерпол Анри Жермен,който е застрелян по време на мисия и никой в Интерпол не желае да се занимава със случая му.Единствено комисаря от парижката полиция Дидие Сабаийон  е упорит и прави всичко възможно,за да разкрие случая.Съпругата на Анри-Венера и най-добрият му приятел Макс също работят в Интерпол,но след убийството и двамата напускат и поемат по различни пътища,тя става образцова домакиня и съдружник в детективска агенция в Кипър,а Макс започва работа в Цариградската патриаршия,където работи като бодигард на важните клечки в патриаршията и поема рисковани мисии в цял свят,за разкриване на престъпления срещу патриаршията.След десет години те двамата отново се срещат заради убийството на американския посланик в Кипър,който също е убит по мистериозен начин и се оказва свързан по някакъв начин с Анри.В същото време в Париж,комисаря попада на информация за организация,замесена в убийството на Анри и той тръгва по следите на убийците.Най-големия от 4-те  деца  на Венера-Леонардо е биологичен син на Макс,който не знае за тази важна подробност.

Глава І

В коледната нощ

Бъдни вечер.Париж

Всичко бе притихнало в очакване на този свят за християните празник.Дори забързаните нощни тълпи от хора днес ги нямаше.Целият град бе покрит с искряща феерия от цветове и празнично настроение,което бе заразило всички,дори единствените постоянни жители на площад Вандом,каквито бяха гълъбите наоколо.Целият този ансамбъл от смирение и красота,сякаш бе направил от забързания  и напрегнат град една зимна приказка,която човек не би могъл да сътвори,едно приказно природно кътче,в което сякаш времето бе спряло.От самите сгради навсякъде из града,от парковете и градинките дори от малките летни корабчета,заковани в Сена се усещаше тази непринудена и очарователна атмосфера,която макар и за ден щеше да властва в Париж.

Изведнъж заваля сняг,който бързо се натрупа и щеше да бъде истинска радост за децата,а също и за родителите им,защото нямаше да се налага да измислят как пък този път е дошъл Дядо Коледа.Бе почти полунощ,когато от една малка крайбрежна уличка изплува от мрака силуета на Анри,който веднага се насочи към брега на реката.Под кафявото си палто той носеше някаква голяма книга,подобна на тези,които се излагаха на показ в музеите и манастирските библиотеки.Той постоянно се обръщашезада разбере дали някой го следва,плувнал в пот с напрегнати  жили Анри едвам си поемаше въздух,но не забавяше крачка.Срещу му в този момент изпъкнаха фигурите на двамата му преследвачи,които почти машинално бръкнаха в кобурите си.Също толкова машинално Анри извади своя най-добър приятел в трудните моменти,неговия Макаров  със заглушител,с който успя да елиминира противниците си.Анри продължи своя лудешки бяг,с единствената цел да достигне тъмносинята лодка на док №69.Постепенно зад гърба си,той започна ясно да различава забързаните неравномерни стъпки на някой,който ту се забързваше и подхлъзваше по мокрия сняг,ту се спираше изведнъж,за да не падне.Мощната фигура на русоляв мъж,която преследваше Анри ускори още повече темпото,а иззад него изпъкна хилавата фигура на някакво същество,облечено в широкия си черен шлифер,в който постоянно се препъваше и отмяташе постоянно назад черната си широкопола шапка,за да вижда пътя пред себе си.Умората си каза своето и преследвачите и преследваният намалиха значително темпото си,но въпреки това преднината на Анри си оставаше значителна.Уморен и ядосан,русолявият мъж извади от джоба си пистолет,с който стреля по посока на противника си.Изстрелът отекна  в нощта,ранявайки Анри в крака,макар че единственото, което той усети не бе болката от куршума,който само леко го одраска,а топлината на течащата кръв от раната си.Въпреки всичко той се помъчи да продължи накуцвайки,но не можа.Единственото,което можа да направи бе да се добере до една пейка и опирайки се на нея да изчака с достойнство противниците си.Когато двамата му нестандартни преследвачи стигнаха до него,Анри издърпа предпазителя на пистолета си и го насочи срещу тях



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karpis
Категория: Лични дневници
Прочетен: 370431
Постинги: 287
Коментари: 207
Гласове: 1304
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930