Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2014 22:35 - Асоциации с една снимка ... :)
Автор: dolsineq Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5403 Коментари: 5 Гласове:
23

Последна промяна: 07.07.2014 19:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   Добротата не е даденост, тя е убеждение и възпитание...

... с моят
а ученическа приятелка сме адски гладни -- краят на седмицата, храната от село свършила, а и парите също. И тръгваме към кварталния супер поне половин хляб да купим. Влизаме в магазина и представи си пред мен 2 лв на земята, а пълно с народ. Как да ги взема сега, може някой да види и да каже, че са негови. Изпущам си чантата нарочно, навеждам се все едно нея вземам, грабвам и парите и беж към щанда за шпек... и бяхме най-доволните хора, защото бяхме се наяли... /ученически истории/


image





    















Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. dolsineq - мъка, мъкаа. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ...
05.07.2014 23:20
анонимен написа:
мъка, мъкаа

............................................
Да, когато човек няма възможност да избира е принуден да върши неща, които са против волята му. Малцина са тия, които успяват, но как - само те си знаят...
цитирай
2. stela50 - О, Снежи... много болка в спомени и песен...
09.07.2014 20:17
много истина в написаното на снимката...
Прегръдки !
цитирай
3. dolsineq - О, Снежи... много болка в спомени и песен...
09.07.2014 23:34
stela50 написа:
много истина в написаното на снимката...
Прегръдки !

.......................................................
Наскоро прочетох една много хубава мисъл: "При нужда тропни на вратата на приятел, ако не ти я отвори, ще ти отвори поне очите"... Май няма да е зле от време на време да се правим на артисти и да се освобождаваме от "истинските си приятели"...
цитирай
4. tit - Тц!:(
11.07.2014 01:40
Добротата е даденост! Норма, закон... Престъпването й е беззаконие, грях. Да, повечето хора грешат, но за това е и съвестта - като мяра за добрината. Злите хора са генетично лишени от нея... От мярата за добрина.
Но те са мацинство!:) Генетично увредени.
Хората се раждат добри, като правило.
Не ме карай да се обосновавм, щото днес ми е мълзеливо!;)
цитирай
5. dolsineq - 5. tit - Тц!:(
11.07.2014 09:30
tit написа:
Добротата е даденост! Норма, закон... Престъпването й е беззаконие, грях. Да, повечето хора грешат, но за това е и съвестта - като мяра за добрината. Злите хора са генетично лишени от нея... От мярата за добрина.
Но те са мацинство!:) Генетично увредени.
Хората се раждат добри, като правило.
Не ме карай да се обосновавм, щото днес ми е мълзеливо!;)

........................................
Една тибетска мъдрост гласи: " ако искаш, можеш да си умна, ако искаш, можеш да си добра, но трябва всеки ден да си красива!" - по повод визията на жената е, но в случая ще я използвам като опровержение. Може и друг пример да дам, от нашата поезия: ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА


Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете –
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
– Почакайте – казвам, – почакайте,
нека... –
Но тя ме прекъсва сърдито:
– Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. –
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. –
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти – ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен –
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. –
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил –
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
– Да тръгнем ли? – казал.
– Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя – моята – свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. –
Човекът спокойно, тъй – дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dolsineq
Категория: История
Прочетен: 3168705
Постинги: 542
Коментари: 5745
Гласове: 14109
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031