Постинг
04.07.2014 22:35 -
Асоциации с една снимка ... :)
Автор: dolsineq
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5403 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2014 19:16
Прочетен: 5403 Коментари: 5 Гласове:
23
Последна промяна: 07.07.2014 19:16
Добротата не е даденост, тя е убеждение и възпитание...
... с моята ученическа приятелка сме адски гладни -- краят на седмицата, храната от село свършила, а и парите също. И тръгваме към кварталния супер поне половин хляб да купим. Влизаме в магазина и представи си пред мен 2 лв на земята, а пълно с народ. Как да ги взема сега, може някой да види и да каже, че са негови. Изпущам си чантата нарочно, навеждам се все едно нея вземам, грабвам и парите и беж към щанда за шпек... и бяхме най-доволните хора, защото бяхме се наяли... /ученически истории/
... с моята ученическа приятелка сме адски гладни -- краят на седмицата, храната от село свършила, а и парите също. И тръгваме към кварталния супер поне половин хляб да купим. Влизаме в магазина и представи си пред мен 2 лв на земята, а пълно с народ. Как да ги взема сега, може някой да види и да каже, че са негови. Изпущам си чантата нарочно, навеждам се все едно нея вземам, грабвам и парите и беж към щанда за шпек... и бяхме най-доволните хора, защото бяхме се наяли... /ученически истории/
Владетелските титли в Европа, начиная от...
Ако....или поука от пълноводните реки !
Император или хан и сеячи на омраза
Ако....или поука от пълноводните реки !
Император или хан и сеячи на омраза
анонимен написа:
мъка, мъкаа
............................................
Да, когато човек няма възможност да избира е принуден да върши неща, които са против волята му. Малцина са тия, които успяват, но как - само те си знаят...
много истина в написаното на снимката...
Прегръдки !
цитирайПрегръдки !
stela50 написа:
много истина в написаното на снимката...
Прегръдки !
Прегръдки !
.......................................................
Наскоро прочетох една много хубава мисъл: "При нужда тропни на вратата на приятел, ако не ти я отвори, ще ти отвори поне очите"... Май няма да е зле от време на време да се правим на артисти и да се освобождаваме от "истинските си приятели"...
Добротата е даденост! Норма, закон... Престъпването й е беззаконие, грях. Да, повечето хора грешат, но за това е и съвестта - като мяра за добрината. Злите хора са генетично лишени от нея... От мярата за добрина.
Но те са мацинство!:) Генетично увредени.
Хората се раждат добри, като правило.
Не ме карай да се обосновавм, щото днес ми е мълзеливо!;)
цитирайНо те са мацинство!:) Генетично увредени.
Хората се раждат добри, като правило.
Не ме карай да се обосновавм, щото днес ми е мълзеливо!;)
tit написа:
Добротата е даденост! Норма, закон... Престъпването й е беззаконие, грях. Да, повечето хора грешат, но за това е и съвестта - като мяра за добрината. Злите хора са генетично лишени от нея... От мярата за добрина.
Но те са мацинство!:) Генетично увредени.
Хората се раждат добри, като правило.
Не ме карай да се обосновавм, щото днес ми е мълзеливо!;)
Но те са мацинство!:) Генетично увредени.
Хората се раждат добри, като правило.
Не ме карай да се обосновавм, щото днес ми е мълзеливо!;)
........................................
Една тибетска мъдрост гласи: " ако искаш, можеш да си умна, ако искаш, можеш да си добра, но трябва всеки ден да си красива!" - по повод визията на жената е, но в случая ще я използвам като опровержение. Може и друг пример да дам, от нашата поезия: ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете –
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
– Почакайте – казвам, – почакайте,
нека... –
Но тя ме прекъсва сърдито:
– Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. –
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. –
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти – ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен –
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. –
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил –
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
– Да тръгнем ли? – казал.
– Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя – моята – свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. –
Човекът спокойно, тъй – дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк