Понякога ни трябва само кураж и ще си спестим излишни тревоги и болки. 

Продължение на : dolsineq.blog.bg/izkustvo/2011/04/15/celuvkata-na-smyrtta.730210                                                              
                                          ІІ

  Тази случка доста я стресна. Месеци наред, никога 
не  излизаше сама. Абсурд беше и да се прибире сама. Дори беше започнала и в квартирата да се заключва, въпреки че входната
врата беше винаги окатанчена.  Параноята  беше  я подгонила много  яко.  Недай се боже да се движеше някой зад нея. Вратът й се изкривяваше да гледа
назад, дали още я следва или е отбил встрани.
   Времето си минаваше и Светла постепено започна да  се успокоява, а  след като завърши и напусна града,
тя напълно забрави за неприятния случай, 
докато  една вечер той пак  не й напомни за себе си... 
  Вече бяха изминали три години, откакто се беше изнесла от града. 
 С колежки решиха да отидат на театър. После се почерпиха в едно заведение и към  девет и половина
се упъти към жилището на свой близък, където беше решила да пренощува. Можеше да остане и при приятелkа, но държеше да се срещне с чичо си.  
Нямаше навик  все още да ползва  такси и взе
градския автобус. Слезе на най-удобната  спирка
и се насочи към жилището.
  - Светле, почакай за малко... чу тя, женски глас  зад гърба си.
 Спря  и се обърна по посока на гласа.
На светлината на уличната лампа позна  бившата
съпруга на свой близък. Здрависаха се и Валя, нали
се беше сладкодумна, започна да си разказва
патилата. Говориха около половин час, докато в един момент Светла доволи един познат шум. Настръхна цялата.
Заслуша се отново. Нямаше грешка. Същото суркане на влачещ се крак... Наближаваше десет и половина и улиците отдавна бяха опустели. От дома на чичо й, я разделяха не повече от двеста метра... И много, и
малко. И сякаш някаква незнайна сила я
обхвана. Изведнъж й се прииска да види лицето му. - "Знаеше  ли той, какъв страх тя беше изживяла преди пет години?"  Беше само на 16-ет, но ужасът от онова, което можеше да й се случи,  не беше го забравила.
Сети се отново за една своя съученичка,  която бяха изнасилили в първи курс  и за която  повече никой не разбра какво стана. Някой беше споменал, че "превъртяла". Тази тема беше  табу в техникума.
Сякаш това момиче никога  не беше учило там?
        ...Суркането все повече се приближаваше. Светла бавно
извъртя глава към своя  преследвач. Сърцето й
почна лудо да бие. Дори го чуваше. Сякаш
искаше да пръсне тъпанчетата в ушите й... 
         Погледна го отдолу нагоре - разкривени стари обувки, пръшлясали. Боя откакто са купени, не са виждали. Стари, безформени панталони.  Провиснат "бял" шлифер, разкопчан,
пуснат свободно, като на местен плейбой.
Изтъркана карирана риза, без 
признак за цветна принадлежност. И  най-после -
 лицето!   -   Дребно, мършаво, безлично,  като
цялата му фигура... Жалка картинка... Отрепка
някаква, която само гаргите  можеше да плаши.
Светла не вярваше на очите си.
Обходи  още веднъж с презрителен поглед  "нощният бухал", а
после бързо тръгна към дома на своя роднина. Дори
не се сбогува с Валя. И без това   беше закъсняла...



    
  




 

             

..................................
Во истина Воскресе!... Казвай, ако е нещо интересно, ще го имам предвид...;)

Чакам, продължението.
Светли и ползотворни великденски дни ти пожелавам, Долцинея! :)

.................................
Не, към този получовек - полумаймуна повече няма да се връщам. Той е само етап от живота на Светла. Ще има и по-силни моменти, но по-нататък...:)