Понякога носталгия ни връща
                                     към спомени и минало далечно.
                                     Сълза по бузата се стича
                                     и болка, сърцето ни пробожда...

    Всеки родител си харесва своето гардже, а всяко гардже в собствените си очи се оприличава на красив и надут  паун. И, а си рекъл на родителя, нещо лошо за отрочето му или на отрочето, нещо обидно за самото него, а си получил незаслужен ритник отзад. Та в един зимен ден, когато отвън северният вятърът напира да влезе през прозорците, а отвътре се разнася приятна топлина от чугунените радиатори,  учениците от 4-ти "б" клас седяха кротко по чиновете си в очакване на следващият час по история. В един момент отнякъде се появи един парцал, все още влажен и достатъчно голям, за да хрумне на някой да го зарита като "топка". Живко и Борислав веднага се включиха в играта. И "топката" залетя от единият край на стаята до другият.
  - Дай на мен, дай на мен - чуваха се отвсякъде приканващи гласчета. Най-после и момичетата успяха  да се докопат  до нея. Ира с бърз замах  измъкнa импровизираната топка от крака на Димитър и я насочи към Катя. Катя  се огледа и моментално я запрати към Светла.   Светла уверено  я върна на Ира. Ира от своя страна  също върна "топката" на Светла. Светла със силен замах я насочи към вратата. През това време , вторият звънец е  вече ударил,  вратата рязко се отваря и в стаята влиза зам. директорът - др. Георгиев, като държи дневник и карта по история. Парцалът, изритан от Светла,  рекушира в стената и пада като небесна корона върху главата на учителя. Др. Георгиев  се стъписва, пуща дневника и картата на пода и гледа втрещен децата, а на главата му прилепнал като палачинка, се е разположил мокрият и  мръсен парцал. Вдига рязко едната си ръка, издърпва парцала, захвърля го на земята и излиза от стаята.  Настъпва  мъртва тишина. След две минути се връща   с  директора на училището.
      - Който ритна парцала, да излезе отпред! - нарежда строго  директорът.
        След няколко минути на размисъл, Светла  с бавни стъпки  излиза пред дъската... Двамата възрастни мъже гледат изненадано зачервеното момиче. Пръв се съвзема директорът:
        - Без баща си  да не се поевяваш повече  в училище, разбра ли? ...  И отсега да знаеш, че поведението ти  е намалено! Няма да търпя безобразия в училище - продължава да нарежда той... А после нещата се развиха по плана на директора. На следващия учителски съвет  поведението на Светла бе намалено с една единица и с предупреждение, ако се повтори същото, ще бъде изпратена в ТВУ... 

            
         

И тъжно, и веселичко...
Особено когато "педагозите" са надживели невинния детски свят.

Празничен поздрав, Долцинея! :)

...................................
Предполагам си разбрала, че Светла съм аз. Не мисля, че ми беше забавно. Отстрани може би да, но мен и сега ме побиват тръпки, като се сетя за тези пишман-педагози... Весели празници, Ели! :)

... Нищо чудно, ако тоя зам. е бил човек на някой човек.
Едно време в часа по руски, преди да влезе "рускинята", пуснахме една ампула с пеницилин в печката. И после, на килимчето при директора. Добре, че двамата не се имаха и ние минахме с последно предупреждение... :)))

..........................................
Казармен ред на управление. Ако примерно се провиняхме, стояхме прави с лице към стената, като преди това сме опитали вече една тънка пръчица върху дланите си... Ице, твоят случай ми напомня за нещо подобно, което и моят баща ми е разказвал - напълнили печката с лютиви чушки, от които се отделя дразнещ очите газ, но учителката ги изместила в студена стая и пак не ги озвободила от час...;)