XI.
"...Аз съм. Аз мисля. Аз искам.
Моите ръце… Моят дух… Моето небе… Моята гора… Моята земя…
Какво друго трябва да кажа? Това са думите. Това е отговорът.
Стоя тук на планинското било. Вдигам ръка и разтварям ръце. Това — моето тяло и моят дух, — това е краят на търсенето. Исках да разбера значението на нещата. Аз съм значението. Исках да открия основание за съществуването. Нямам нужда от никакво основание да съществувам, не ми трябва никакво разрешение за това. Аз съм основанието и разрешението.
Моите очи виждат — и те правят земята красива. Моите уши чуват — и те дават песента си на света. Моят ум мисли и неговият разсъдък е единственият лъч, който може да намери истината. Моето желание прави избор и изборът му е единствената повеля, която трябва да следвам.
Бяха ми дадени много думи, много от тях мъдри, някои лъжливи, но само три са свещени: „Аз искам това!“.
Накъдето и да поема, пътеводната звезда е с мен, пътеводната звезда и магнитът, които сочат пътя. А те сочат само в една посока. Към мен.
Не знам дали тази земя, върху която съм стъпил, е центърът на вселената, или е малка прашинка, изгубена във вечността. Не знам и не ме интересува. Защото знам какво щастие е възможно за мен на земята. И то няма нужда от висша цел, която да го оправдава. Моето щастие не е средство за постигане на някаква цел. То е цел само по себе си. То е самата цел. Цел на самото себе си.
И аз не съм средство за каквато и да било цел, която другите искат да постигнат. Аз не съм инструмент, който да използват. Не съм слуга на техните нужди. Не съм превръзка за раните им. Не съм жертва пред техните олтари.
Аз съм човек. Чудото, което съм, е мое, да го притежавам и пазя, да го храня и използвам, да коленича пред него!
Аз не се отказвам от съкровищата си, нито ги деля с някого. Богатството на моя дух не може да се прахосва като медни монети, да се подхвърля на вятъра като подаяние за бедните духом. Аз браня своите съкровища: моята воля, моята мисъл, моята свобода. А най-голямо съкровище е свободата.
Нито дължа нещо на братята си, нито имам да вземам нещо от тях. Никого не моля да живее за мен, и аз не живея заради другите. Не ламтя за ничия душа, нито давам своята на някого.
Не съм нито враг, нито приятел на своите братя, с всеки се държа както заслужава. И за да заслужат моите братя обичта ми, не е достатъчно да са се родили. Никому не давам обичта си без причина, камо ли на първия срещнат, който я поиска. Аз удостоявам хората със своята обич. Но тази част трябва да се заслужи.
Ще си избирам приятели сред хората, но няма да имам нито роби, нито господари. И ще избирам само онези, които ми харесват, тях ще обичам и уважавам, но нито ще им заповядвам, нито ще им се покорявам. Ако искаме, ще вървим ръка за ръка, ако не искаме — ще вървим сами. Понеже в храма на своя дух всеки е сам. Нека всеки да пази своят храм недокоснат и неосквернен. И нека да върви ръка за ръка с другите, щом иска, но само извън този свят праг.
Защото думата „Ние“ не бива никога да се изрича, освен ако човек сам не направи този избор, и то след размисъл. Тази дума никога не бива да стои на първо място в душата на човека, понеже така става чудовище, корен на всички злини на земята, причина за измъчването на човек от човека и за неописуеми лъжи.
Думата „Ние“ е като вар, която се посипва върху хората, която се втвърдява като камък и смазва всичко под себе си. Бялото и черното са еднакво изгубени в нейната сивота. Тя е думата, с чиято помощ порочните крадат добродетелта на добрите, с чиято помощ слабите крадат мощта на силните, с чиято помощ глупаците крадат ума на мъдрите.
Какво ще остане от радостта ми, ако всички ръце, дори и нечистите, са в състояние да я докоснат? Какво ще остане от мъдростта ми, ако дори глупаците са в състояние да ми заповядат? Какво ще остане от свободата ми, ако всички негодни и немощни се превърнат в мои господари? Какво ще остане от живота ми, ако трябва само да се кланям, да се покорявам и подчинявам?
Но вече нямам нищо общо с това порочно верую.
Приключих с чудовището „Ние“, думата на робството, на грабежа, бедността, лъжата и срама.
И сега виждам лицето на бог и издигам този бог над земята, този бог, когото хората търсят, от както съществуват, този бог, който ще им даде радост, мир и гордост. Този бог, тази едничка дума: „Аз“."
Айн Ранд.точно и правдиво написано... Снежи, поздрав..
точно и правдиво написано... Снежи, поздрав..
.................................
Не се и съмнявам, Мария! "Ние" обезличава човека и го принизява до стадния колективен ум, превръща го в безотговорен и безличен участник в живота...
.....................................
Да е добър човек е доста рисковано в днешно време, Демограф, а колкото до смелостта, тя е задължителна, ако държим на себе си и своето "Аз"... :)
13.02.2013 23:22
...............................
Таня, защо не сме се родили в Австрия? Тук се създават личности, като моделът на Ранд описан по–горе. Можем само да съжаляваме, че сме били подложени на мозъчно промиване и постепенно обезличаване.
*"пътеводната звезда е с мен, пътеводната звезда и магнитът, които сочат пътя. А те сочат само в една посока. Към мен."
*"Моето щастие не е средство за постигане на някаква цел. То е цел само по себе си. То е самата цел. Цел на самото себе си."
*"Чудото, което съм, е мое, да го притежавам и пазя, да го храня и използвам, да коленича пред него!"
*"Защото думата „Ние“ не бива никога да се изрича, .."
*"Този бог, тази едничка дума: „Аз“."
Така!Последното беше капак!Всъщност,това е една претенциозна,философскообразна апологетика на егоизма!Накратко.Колкото и да възклицавате опиянено,това е антихристиянски,юдаизиран текст!Съжалявам.
*"пътеводната звезда е с мен, пътеводната звезда и магнитът, които сочат пътя. А те сочат само в една посока. Към мен."
*"Моето щастие не е средство за постигане на някаква цел. То е цел само по себе си. То е самата цел. Цел на самото себе си."
*"Чудото, което съм, е мое, да го притежавам и пазя, да го храня и използвам, да коленича пред него!"
*"Защото думата „Ние“ не бива никога да се изрича, .."
*"Този бог, тази едничка дума: „Аз“."
Така!Последното беше капак!Всъщност,това е една претенциозна,философскообразна апологетика на егоизма!Накратко.Колкото и да възклицавате опиянено,това е антихристиянски,юдаизиран текст!Съжалявам.
...........................
– Ники, изобщо няма да се съглася с коментарът ти! Човекът е роден за да бъде щастлив! Той е центърът на Вселената, той е причината, за да живеем този живот, и дали е хубав или не това зависи само от него, от неговата воля да се откъсне от стадния първобитен разум... Всъщност сега се сещам, че и в американският кодекс има закон, гарантиращ щастието на човека. Ние се раждаме веднъж, живеем веднъж и умираме веднъж – това не е егоизъм, а закон за оцеляване, показан ни от самият Творец.
Само в това виждам три кардинални грешки.
1.Човек не е роден да бъде щастлив,а ДА СЕ БОРИ ЗА ЩАСТИЕТО СИ! Господ дава ,но в кошара...
2.Той изобщо не е център на каквото и да било,и преди и след него Вселената ще съществува и единствено Глупостта може би, ще я надживее.Това много сериозно!
3.Дали е причина човекът или следствие е въпрос,аз по-скоро клоня към второто. Но в самочувствието си ВСЕКИ човек се чувства единствен и неповторим и център на..него си!Парадокса е че първите две неща са верни,а последното е фикция,особено типична при егоистите,понякога достигаща до патоллогия.Сега ще пийна едно червено,просто ми беше удоволствие,но не искам повече да си мислиш лоши неща за мен!Аз съм Българин,обичам България,така както германците обичат Германия,може и повече!Лека нощ,Българче!
Само в това виждам три кардинални грешки.
1.Човек не е роден да бъде щастлив,а ДА СЕ БОРИ ЗА ЩАСТИЕТО СИ! Господ дава ,но в кошара...
2.Той изобщо не е център на каквото и да било,и преди и след него Вселената ще съществува и единствено Глупостта може би, ще я надживее.Това много сериозно!
3.Дали е причина човекът или следствие е въпрос,аз по-скоро клоня към второто. Но в самочувствието си ВСЕКИ човек се чувства единствен и неповторим и център на..него си!Парадокса е че първите две неща са верни,а последното е фикция,особено типична при егоистите,понякога достигаща до патоллогия.Сега ще пийна едно червено,просто ми беше удоволствие,но не искам повече да си мислиш лоши неща за мен!Аз съм Българин,обичам България,така както германците обичат Германия,може и повече!Лека нощ,Българче!
...............................
Точно заради това, Ники. Човекът е част от вселенският коктейл. Напълно възможно е след години той да изчезне и на неговото място да се появи друго разумно същество от по–висок клас на еволюционно развитие, затова нека уважим Човекът и докато е на тая Земя бъде центърът на Вселената...:)
"Ако аз мисля само за другите, то кой ще помисли за мен, но ако аз мисля само за себе си, то за какво съм аз!" ...;)
Има ли общо с по-горният красиво звучащ пасквил?
Има ли общо с по-горният красиво звучащ пасквил?
..........................
– Ники, проблемът е, че не си чел целият "Химн", а там много добре е даден отговор на твоят въпрос...:)
Интригуващо е, пълно е с истини...някои, от които твърде горчиви...но пък истината трябва да се уважава. Без да разбира себе си- азът, човек не може да функционира правилно, нито пък е в състояние да стане пълноценен член на обществото...
Интригуващо е, пълно е с истини...някои, от които твърде горчиви...но пък истината трябва да се уважава. Без да разбира себе си- азът, човек не може да функционира правилно, нито пък е в състояние да стане пълноценен член на обществото...
................................
Естествено, че е много по–лесно да се крием зад колективната отговорност, но ние не сме от тях, Павел, затова и животът ни е шарен и динамичен...:)
Интригуващо е, пълно е с истини...някои, от които твърде горчиви...но пък истината трябва да се уважава. Без да разбира себе си- азът, човек не може да функционира правилно, нито пък е в състояние да стане пълноценен член на обществото...
................................
Естествено, че е много по–лесно да се крием зад колективната отговорност, но ние не сме от тях, Павел, затова и животът ни е шарен и динамичен...:)
Снеже, верно е, животът ни е шарен и динамичен...но понякога и проблематичен...:)
Като ти остане време прочети това http://chitanka.info/text/14726/0#l-traktat_za_stepnija_vylk
....................................
Благодаря! :)
04.04.2013 21:29
Ние не е дума за робия, но лошо няма - всеки има право на позиция и себеизразяване, по руски, по емигрантски и някак изтървано, но популярно и комерсантски (както биха казали сънародниците на А. Р.).
11.04.2013 20:53
Ние не е дума за робия, но лошо няма - всеки има право на позиция и себеизразяване, по руски, по емигрантски и някак изтървано, но популярно и комерсантски (както биха казали сънародниците на А. Р.).
.....................................
Да, лошо е да се използва неприкъснато "Аз", нещо като самоизтъкване става, така обикновено го разбират хората, за мен "Аз"–ът е носител на действие и промяна, а не на празното дърдорене...;)
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк