Истината не е това, което беше! :)

4. Битие — игралното поле на боговете chitanka.info/text/15396/9#textstart

Нека направим историческо пътуване във времето на Стария завет, за да видим, че преди няколко хиляди години на нашата планета са се разиграли изумителни неща. Според атеистите случилото се тогава е приказка, останалите го приемат за основа на религията си — но и те бъркат! Събитията в района на Палестина, Египет и Месопотамия — днешен Ирак, са основният камък на Авраамовите религии (Авраам е бил шумер от Ур). Старият завет, Коранът и Книгата на Мормон искат да вярваме, че по онова време „Бог лично“, т.е. пра-Творецът на всичко — на галактики, вселени, бели и черни дупки и т.н. — се явил и сключил договор с един „избран народ“.

Наистина ли Мойсей е говорил с „Бога“? Срещал ли се е лице в лице с него? Трябва ли един всемогъщ Бог да се представя, съответно: да се открива по този начин? Логиката не би го допуснала. Тогава с кого наистина е разговарял Мойсей?

Въз основа на множеството описани срещи с този мъжки „Бог“, ние не можем просто така да отхвърлим станалото като „халюцинация“, за да го направим, в крайна сметка, годно за „модерния“ и „просветения“ човек. Бих искал да обясня с кого е разговарял Мойсей.

Всичко започва с противоречията в Битие (историята за Сътворението): в него ясно виждаме, че старозаветният „Бог“ не е един, а става дума за много „богове“, когато например се създават хората. Битие съдържа прочутото изречение: „И Бог каза: Да направим човека по НАШИЯ образ, по НАШАТА прилика…“ (Битие 1:26).

Тук не само се говори в множествено число (което всъщност би разклатило основите на всеки вярващ), но очевидно тези „богове“ приличат на хора.

Подобно нещо срещаме и другаде в Битие, най-вече когато се говори за Божиите синове (Елохими), които видели „че човешките дъщери бяха красиви, земаха си за жени от всички, които избираха“ (Битие 6:2).

Следователно Боговете не били придирчиви и с удоволствие „пилеели пари“ по земните жени. От изказването „…защото и човекът е плът“ (Битие 6:3)^[1] малко по-нататък в книгата става ясно, че „Боговете“ не са били никакви духовни същества, а съвсем физически, защото иначе нямаше да дадат семето си и гените си на земните дъщери.

В Битие откриваме и неща, близки до изследванията на д-р Мулдашев: „В ония дни се намираха исполините на Земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тия бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“ (Битие 6:4).

Значи отново ги открихме — исполините!

„Боговете“ и „божиите синове“ пазели своите питомци, хората. Говорело се, че „Всевиждащото око“ бдяло над хората. Явно те са видели нещо, което е имало формата на око, някой път във формата на „облак“ или „колела“, които им давали светлина; намесвали се от време на време, когато питомците изпаднели в затруднение, и така доказвали силата си.

„И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълп, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват денем и нощем. Той не отнемаше отпред людете облачния стълп денем, нито огнения стълп нощем.“ (Изход 13:21-22).

„Огненият стълп“ днес бихме нарекли „прожектор“.

Изглежда навремето е имало много подобни „облаци“.

„Тогава ангела Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна, та дойде отдире им; дигна се облачният стълп отпреде им, та застана отдире им…“ (Изход 14:19-20) или „Но в утренната стража Господ погледна от огнения и облачния стълп на египетската войска и смути войската на египтяните; Той извади колелата от колесниците им, та те се теглеха мъчно…“ (Изход 14:24-25).

Или когато Мойсей се среща с юдейския „Бог“: „И Бог каза на Мойсей: Ето, аз ида при теб в гъст облак…“^[2]

„А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. Тогава Мойсей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога, и застанаха под планината. А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно (акцентирането е мое). И когато тръбният глас се усилваше…“ (Изход 19:16-19).

„И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димещата планина.“ (Изход 20:18).

„Тогава Мойсей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. И Господнята слава^[3] застана на Синайската планина и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсей всред облака. И видът на Господната слава^[4] по върха на планината се виждаше на израиляните като огън пояждащ. И тъй Мойсей влезе сред облака и се възкачи на планината. И Мойсей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.“^[5]

„И Господ слезе в облака…“ (Изход 34:5).

„И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израиляните тръгваха на път, през всичките си пътувания; но когато облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му. Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.“ (Изход 40:36-38).

Подобни места могат да бъдат намерени във Второзаконие 4:32-40 и 5:4-5.

„Намесата“ на Боговете виждаме и в Битие 19:24-26: „Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. Но жената му [на Лот] след него погледна назад и стана стълп от сол.“

Пасажите напомнят взривена атомна бомба — особено със стълба от сол! (При взрив от атомна бомба телесните течности се изпаряват от силната горещина и се превръщат в солни кристали. При докосване телата се разпадат.)

Някогашните юдейски очевидци, направили тези описания (облаци, огнени стълбове, дим и грохот), не са могли да погледнат отблизо своя „Бог“ (Яхве). В Стария завет пише, че на никого освен на Мойсей и някои избраници не е било разрешено да се доближават до мястото, където „Господ“ се приземил на върха на планината. Той заплашил, че ще унищожи всеки, който се опита да го направи. В началото на Стария завет има само описания на юдейския „Бог“ от очевидци, видели го от разстояние. Много по-късно най-известният библейски пророк Йезекил успява да го види по-отблизо и подробно да го опише.

Ето кратък цитат от Книгата на пророк Йезекил:

„В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата и аз видях Божии видения…^[6]

Видях, и ето, вихрушка идеше от север, голям ОБЛАК и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня. Отсред него се виждаше и подобие на четири живи същества, и това беше изгледът им: те имаха човешко подобие…^[7]

Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпалото на телешка нога, и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед. И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни, и крилата бяха така: крилата им се съединяваха едно с друго; и не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си…^[8]

И живите същества тичаха и се връщаха наглед като светкавици.

А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица. Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие, а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело…^[9]

А когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигнаха живите същества от земята, и колелата се издигаха…^[10]

А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, наглед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им…^[11] И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като гласа на Всесилния, шум на метеж, шум на войска. Като се спираха, спущаха крилата си…“ (Йез. 1:24).

Първата част от описанието на Йезекил напомня ранните библейски описания на юдейския „Бог“: движещ се огнен обект в небето, който разпръсква дим и грохот. Когато той се приближава, Йезекил успява да види, че е от метал. От него слизат няколко създания, приличащи на хора, и очевидно носят метални ботуши и украсени с орнаменти шлемове. Техните „крила“ изглежда са били някакви сгъваеми приспособления, издаващи тракащ шум, с които са летели. Главите им са покрити със стъкло или нещо прозрачно, в което се е отразявало небето (космически шлем). И по всяка вероятност са се намирали в кръгла машина или кола с колела, някакъв вид „луноход“ (сравни Изображения 34–37).

Ако от гледната точка на обективната наука прочетем сведенията от Стария завет (преди всичко Книгата на пророк Йезекил и апокрифната Книга на Енох), едва ли ще имаме друг избор, освен да приемем, че някаква малка група космонавти са дошли на планетата ни, общувала е с група хора, насочвала ги е според целите си и чрез тях (като лековерни и покорни оръдия) е извоювала свое лично пространство.

Ако разгледаме нещата още по-внимателно, ще забележим, че „боговете“ постоянно са водели войни помежду си. В шумерския епос за Гилгамеш, в гръцката митология, ведическите текстове и други шумерски клинописи това е съвсем очевидно. В Стария завет се виждат противоречията между елохим и нефилим. Сякаш отделни космически пътници са имали контакт с различни народи, карали са ги да водят войни помежду си и с тяхна помощ са завоювали свои територии на Земята.

Към деструктивните робовладелски извънземни би могъл да бъде причислен и старозаветният „Яхве“, защото несъмнено възниква въпросът какъв „Бог“ е този, който по време на „Изхода“ кара своя „избран народ“ да унищожава без изключение всички останали нации и племена. Какъв Бог е този, който насърчава или дори принуждава своя „избран народ“ да върши геноцид? В Стария завет това изобщо не е изключение. Налице са повече от седемдесет случая на геноцид и масови убийства; освен това многото единични убийства, грабежи, изнасилвания и други престъпления — като например кръвосмешение, изобщо не влизат в сметката. Не е ли страшно?

В началото на 21 век в църквите все по-често се цитира и проповядва Новият завет. И защо не? Думите на Исус — например, когато говори в планината, писмата — 21 на брой, историите на апостолите и Евангелието на Йоан — всички те са несравними с което и да било произведение от световната литература; те са белязани с любов, мир и мъдрост. В Стария завет нещата са съвсем различни. Постоянно се говори за някакъв гневен Бог или Създател, за война и унищожение по „божия заповед“, за вина и жертва. В Едемската градина Господ дори проклина Адам и Ева. Бог проклина?!

Богът от Стария завет не е Богът от Новия завет, и обратно!

Ясно е, че „божиите синове“ са дошли от небето, чифтосвали са се и са имали отношения със земните дъщери. Освен Енох, и Авраам, и Йезекил са били похитени — във въздушни летящи кораби (!).

Добре, какво става след това?

Измененията от многото преписи и отчасти умишлените изопачавания на предаваните устно хилядолетни предания се виждат още в първите редове на Стария завет. В най-древните еврейски текстове винаги се говори за много елохим (множествено число). Преведено от юдейски, това означава богове, божества или божествени същества. За единствено число би следвало да се употреби думата Ел (в случай че древните писари-учени наистина искаха да говорят за един Бог)! Но това не е така и задължително трябва да отбележим, че явно е ставало дума за група богове или божествени същества. На акадски Ел всъщност е Илу, на арабски Илаа (ilah), (Аллах?).

Думата елохим се появява още 66 пъти в легендата за Сътворението. В наличните днес „официални“ еврейски текстове на Стария завет, Biblia Hebraica, думата елохим цифром и словом се появява повече от две хиляди пъти. Това е ясно доказателство, че „в началото“ на Сътворението не е ставало дума за „обичния Бог“, а за група високоинтелигентни същества!

Ако се ограничим само до Стария завет, ще продължим да вървим опипом в тъмното. За да разберем кои са били елохимите, посетили Земята, трябва да се обърнем към най-старите текстове — и това са преданията, от които юдеите са преписвали, които са били манипулирани, (лат. manus — ръка) и са превърнали в своя еврейска версия за Сътворението…

Бележки

[1] В българския превод стихът е „в блуждаенето си той е плът“ — бел. прев. ↑

[2] Изход 19:9 — бел. прев. ↑

[3] В немския превод „великолепие“ — бел. прев. ↑

[4] Вж. бел. 15 — бел. прев. ↑

[5] Изход 24:15-18 — бел. прев. ↑

[6] Йез. 1:1 — бел. прев. ↑

[7] Йез. 1:4-5 — бел. прев. ↑

[8] Йез. 1:7-9 — бел. прев. ↑

[9] Йез. 1:14-16 — бел. прев. ↑

[10] Йез. 1:19 — бел. прев. ↑

[11] Йез. 1:22 — бел. прев. ↑

Интересна гледна точка!...

...................................................
Ако приемем, че Старият завет е написан въз основа на реални събития, което и аз го допущам, значи, че всичко се повтаря на определени периоди от време. Кога трябва едно събитие да се случи зависи от зрелостта на цивилизацията. Колкото е по развита, толкова и краят й ще е по - близък.

Привет!

.........................................
Здравей, Тили! Вярваш ли на написаното в тази книга? И аз я чета в момента и съм доста шокирана на места. :)

http://allbestedmeds.com/buy-avana-usa.html - buy avanafil No one should take to a friend of time as any other PDE5 inhibitor drug. http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html avana When it comes to have managed to last longer in bed and the recommended starting dose erections and that is many men experience downsides about 30. doctors office it that happens you can order it on the of hours before as of them you need this one on our websites and learn more and all you have for treating impotence and of the most common. <a href=http://allbestedmeds.com/compra-avana-italy.html>avanafil</a> the info that managed to last longer about the drug and according to that you and that is the whether or not it is safe for you.