Блогът на dоlsineq :: Моята Азбука

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.05.2011 23:43 - Моята Азбука

Автор: dolsineq Категория: Изкуство

Прочетен: 4058 Коментари: 16 Гласове:

Последна промяна: 24.05.2018 07:42

               Третокласниците обичаха новия си учител. Той също ги обичаше. Рядко се застояваше в учителската стая. Спираше палавниците по коридорите и на дълго и на широко им обесняваше нещо или търпеливо ги изслушваше. Говореше с патос, често ръкомахаше или леко се подсмихваше под мустак, ако чуеше остроумен отговор. Нерядко им задаваше и нестандартни въпроси и така провокираше детското въображение...
   - Клас, стани! - изкомандва дежурният по клас и отвори широко вратата. С бодра походка и приветлива усмивка г-н Учителят влезе в класната стая. Висок и все още строен за своите 60-ет години, с черна коса, сресана назад и откриваща високо, умно чело, а с добре подържаните си мустаци, би могъл да мине по-скоро за звезда от някой филм, отколкото за селски учител.
         - Добър ден, деца! - поздрави ги весело той... -Седнете си по местата... Постави дневника на бюрото и с присъщият си ентусиазъм тръгна между редиците. Децата го наблюдаваха с любопитство.
- Деца, знаете ли какво е необходимо, за да се напише една книга? - попита ги той и се загледа към прозореца... По-дейните вдигнаха бързо ръце и отговорите заваляха един подир друг, като пуканки в тенджера под налягане.
   - Хартия - обади се първото... - Мастило - второто ... писалка - третото ... и така всяко казваше по нещо.
             - Азбука! - чу се по едно време... Учителят, рязко се извърна към детето дало последният отговор, погледна го с интерес и му посочи да излезе пред дъската. После се обърна към класа и само с едно вдигане на ръка укроти разбуненият детски кошер. Настана рязка тишина. Муха да литне, ще се чуе. Обърна се отново към Светла, която чакаше търпеливо отпред и я накара още веднъж да повтори отговора си.
                - Азбука! - ясно се разнесе гласът на момичето, порозовяло вече от обхваналото я смущение. Беше се почувствала твърде неловко от неочакваното внимание към нея. Усетил притеснението на детето, учителят внимателно я докосна по рамото и с ласкав глас продължи:
- Точно така, Светле - азбуката. Без нея
не можем да напишем дори и една думичка. Азбуката е нашият отворен прозорец към минало, настояще и бъдеще.

            Текстът, музиката и изпълнението на песента е на нашият съблогер mt46.   - Марин Тачков. Благодаря за хубавата песен, Марине! :)

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Истината за Орфей

Омар Хайям ирански учен и поет (1048 - 1123)

Спечели и ти от своя блог!

Коментари

1. boristodorov56 - boristodorov56 …. . . oooO…...
19.05.2011 23:56

boristodorov56

…...oooO…………....
…..(….)…..Oooo…
…… )../…..(….)….
…..(_/…….)../…..
....…………(_/……...
..… АЗ БЯХ ТУК....