І
   Вечерта бе примамливо спокойна и топла.  Даниела и Светла  вече втора година учеха в техникума по икономика. Запознаха се в училището, допаднаха си и се сприятелиха. Бяха излезли да вечерят и да се разходят. Не бързаха. Вървяха бавно, понякога се  спираха за минута-две, говореха оживено и ръкомахаха с ръце. После се качиха в градския автобус.  Бяха напреднали с времето, та трябваше да побързат.   Двете момичета продължаваха   да спорят  разпалено, като от време на време се смееха и предизвикваха гнева на околните. Даниела, в  тясна, карирана  поличка с цепки  от четирите й страни, оголваше предизвикателно стройните си крака. Все още минито беше на мода и момичето  се съобразяваше с вкуса на времето. Светла си падаше по ярките тонове. Бялата  рокля с тъмносини цветчета и  широк колан  в кръстта, загатваше за финна фигура. С дългата  коса се беше разделила  в началото на лятото, а късият “сусон” подчертаваше мекият овал на лицето й. Слънчевите лъчи и лятното море бяха оцветили   в бронзово  кожата й. Приличаше на мулатка и насочваше завистливо  погледите на  хората към себе си. Двете момичета така се бяха улисали в приказки, та изобщо не  забелязваха, че са станали център на внимание.

          Първа слезе Даниела, а на следваща спирка   и Светла. Беше към осем и половина. Имаха вечерен час. Често ги проверяваха в квартирите, та бързаше да се прибере на време. Несъзнателно  се заслуша в шума, идващ зад нея. Някой се опитваше да я настиг-

не. В началото не й направи впечатление. Пресече улицата и отново наостри слух. Явно

 зад нея човекът  имаше  проблеми в придвижването. Тя усили ход. Зад нея последва същото, като още повече се усили шумът от суркането с единият крак. Нямаше съмнение. Някой я следваше неотлъчно.   Светла усети вътрешно безпокойство и в паниката се препъна. Чу  дрезгав мъжки глас да произнася:

-   Уплаших се за, Вас! Добре ли ви е кракът?... Да не би да се ударихте?...

      Това още повече я притесни. Стигна до градинката пред блока, в който живееше. Още няколко минути
 и щеше да е в квартирата си.  За зла участ в него
 момент угасна токът в целият град.  Само това не очакваше.  Живееше на 4-тия етаж и в случая имаше нужда

 

 

 

най-много от него. Щеше да ползва асансьора.  Вече
беше сигурна, че мъжът зад нея я следва неотклонно. И точно тогава откъм блока  луната освети  две момчета,
живеещи на по-горният етаж. Дотогава Светла  не
беше разговаряла с тях, а само се поздравяваха
по стълбите, когато  се разминаваха.

           - Здравейте, момчета!... На разходка ли сте тръгнали? – попита  ги тя съвсем непринудено и
весело.  Светла прецени, че е по-добре да се задържи при двете момчета, отколкото да влезе сама в тъмния вход. Заприказваха се, като в същото време продължаваше да следи за реакцията на следващия я допреди малко  мъж. Без да се обръща назад, тя  се заслуша в отдалечаващия се   шум на суркащ се  крак. Дали  се беше уплашил от двете момчета, но мъжът  
си беше тръгнал. Светла въздъхна с облекчение, а
после се усмихна на момчетата, без да споменава
нищо за инцидента и си тръгна. През това време
токът беше отново  пуснат и тя  се заизкачва по
стълбите...

 

 

 

Тайнствено и интересно!

.....................................
Има и продължение Ицо, но все още не е "узряло" за публикуване. ;)
Слънчев уйкенд! :)

Тръпки ме побиха.
Май е готов първи епизод на нов Български сериал, крими при това.:))))

[quote=pevetsa]Тръпки ме побиха.
Май е готов първи епизод на нов Български сериал, крими при това.:))))[/quot
......................................................
В който ще бъдат замесени люде от всички нива на обществено- социалната йерархия... На места е доста травмиращо и шокиращо, Алекс, но това е животът, както обичаше да казва един познат...;)

Now we know who the sneisble one is here. Great post!