Старата ни къща, която е на повече от 130г,  беше с вграден балкон /сайвант/ и  дървен парапет. Прадядо ми я купил от черкезите, когато са се изселвали от България по време на Освобождението. През лятото баща ми изкарваше голяма, дървена пейка и там седяхме на сянка, а на пода майка ми постилаше домашно тъкана шарена черга...  Верно не беше така накипрен както този от снимката, но е част от моето щастливо детство...:) 
         Дървеният парапет ми е особенно любим, та докато почна да се очоловечавам редовно бях привързвана за него.  Да, като кученце, с въженце един метър само дълго, да не се докопвам до нищо, че всичко попаднало ми в ръцете трошах. Успеех ли все пак да се отвържа, нападах белият шкаф с шарените чинии и чаши. Много обичах звука от счупеното...
   


            

хубаво кътче, макар че двете снимки са леко замъглени... :)

СУПЕР!

..............................
Кътчето си е много примамливо, а снимките не са чисти, защото са с телефон правени, едната е при закрито помещение, а другата явно не е добре фокусирана...:)

невероятно усещане за красиво...
често ще гостувам тук...
най-сърдечно...

........................
Няма как да е и друго, Ице, освен супер...:)

............................
Преди време ми попадна една информация за облагородяващото въздействие на диамантите върху човека и нали съм си любознателна отидох в един бижутериен магазин. Седях дълго пред тези ценни камъни, но не получих онова въздействие на благородство, което цветята ми дават. Цветето е жива материя, а минералът мъртва природа...

Спомените от детството, са също част от релакса ... я придърпай една възглавничка и за моето дупе да се настани до теб :))))

...................................
Веднага Алекс, тук в ботаническата градина на гр. Линц има много такива местенца... Ще ми е приятно да си побъбрим...:))))

Настаних се на верандата без покана.Може и бира!

...................................
Има едно правило обаче – последният да продължи темата...:)

Таня, защо като се опитам да вляза в блогът ти и получавам предупреждение: "Diese Seite hat einen schlechten Ruf basierend
auf Benutzerbewertungen" ?

Всеки има своето кътче за релакс ... твоето е прекрасно ...
И усещането ,освен че крие споменен сантимент, е специално
и вълнуващо и от красотата на природата около него ...
С удоволствие бих се присъединила към компанията на
уютното местенце до дървения парапет ...
Поздрави сърдечни !

Още някой ми беше писал преди време . Когато имам възможност ще разгледам внимателно старите постинги , може би има нещо, от което трябва да се освободя.
Благодаря за информацията .
Лека и спокойна нощ !

.....................................
Благодаря, Таня! Почнах доста отдавна първо с градината, повече от 10 г вече, а останалото е по идея на фирмата и определено сантимента от миналото. Място има достатъчно, тако че винаги си добре дошла!...:)))

............................
Пак направих опит да вляза в блогът ти и пак същият резултат. С австрийски совтуер съм повече от 6 месеца, влизала съм досега без проблем при теб и сега това предупреждение много ме озадачи. Ще питам модераторите, защо е така.
Лека вечер и от мен! :)

Хубаво кътче наистина...

..............................
е няма да се лъжем, я...:))))))

Такива спомени, събудени от дума, мелодия или картини, ни връщат в хубавите мигове.
Поздрави, Долсинея!

...........................
В забързаният бяг на времето пропущаме спокойствието и уюта на старият дом. Мисля, че именно това се опитвам да уловя сега...:)

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.


Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...


О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов