Постинг
02.03.2018 19:04 -
Преди сто години румънците отвличат и избиват елита на Добруджа
Юлияна Велчева, 29 Август 2016 г. Публикувано в Пресечки http://belejnik.bg/presechki/predi-sto-godini-rumantzite-otvlichat-i-izbivat-elita-na-dobrudzha
Изклани от румънците добричлииПрез август 1916-та година, две седмици преди България да обяви война на Румъния, започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството. Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности". По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската. Префектите, околийските началници, кметовете и шефовете на Сигуранцата получават предупреждение за "ненужността на каквото и да било преувеличение".
С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2, 145 млн. леи за бараки и други помещения за пленници, които да се построят в окръг Яш, Молдова. За лагерите и други 68 селища, предимно землянки и малко бараки, не се предвиждат средства, защото добруджанци трябва да си ги изкопаят сами.
Избити по пътя край село Каралез (Царевец)На 15 август 1916-та започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, жени, деца и старци са изкарани насила от домовете им. Румънците газят с конете върху беззащитните, а всеки, който понечи да вземе покъщнина, или нещо се възпротиви, го разстрелват на място.
"Войници, качени на коне, с викове и бой, с пръчки и приклади, ни подкараха направо през полето. Бяхме към 400 човека", спомня си Радослав Мирков от балчишкото село Гурково. "Бягахме по пътя под постоянни крясъци и удари. Който паднеше биваше пребиван или убиван... "Смърт на българите! Човекоядци! Смърт!", крещят по пътя влашките селяни и замерват българите с мърша, камъни и помия. Българите вървят гладни и жадни, пият от локвите като животни.
Подложените на чудовищен терор са от пеленачета до 105-годишни старци. Само за 15 дни, само от Южна Добруджа са били отвлечени и откарани като заложници 17 518 души, мъже, жени и деца. От Силистренска околия 9641, от Тутраканска околия – 2293, от Куртбунарска – 1014, от Добришка – 4 567лица. Всичко това е съпроводено с масови убийства и безчинства.
В Силистра всеки ден се наблюдават покъртителни картини – през града преминават върволици от отчаяни хора – мъже, жени, старци и деца, охранявани от жандарми. "Жандармите псуваха, биеха и разстрелваха изнемощелите до краен предел, които нямаха сили да следват редиците", пише очевидецът Иван Георгиев. Повечето хора са селяни, бивши кметове, офицери, търговци.
Добричка околия дава 4 567 жертви на терора. От Добрич са отвлечени 515, сред които най-видните граждани – бивши кметове, управители на банки, учители, лекари, аптекари, свещеници, ходжи. Арестувани са по стотина човека от 109 села. Над 600 са депортираните от Балчишко и Каварненско. От Тервелска околия мъчениците са 1 014.
Терорът се разпростира и в Северна Добруджа. Интернирани са българи и турци от Кюстенджа и Тулча. В началото на септември размерите на геноцида стават чудовищни – бройката на отвлечените надхвърля 40 хиляди души. В паниката и ожесточението към българите румънците избиват невъоръжени и невинни. Според анкета на Петър Габе застреляни и съсечени на място са 263-ма души от различни националности.
Семейство, избито от румънците"Румънците убиваха деца само защото плачат, старци – защото изнемогват. На поповете им скубеха брадите и ги караха да целуват кръст от изпражнения. Насилваха ходжи да ядат сланина, караха ги да се кръстят и ги разстрелваха. Гавреха се с труповете на починалите българи, пикаеха и играеха отгоре им, като се хилеха по най-дивашки начин", описва кошмарите Мирков. В Черна вода ги натоварват на шлепове, после в конски вагони. Натикани са по 60-70 до 100 човека. От глад и отчаяние хората вътре ръбат дъските на вагона, гърчат се и умират в агония. Смрад от повръщане, кръв, изпражнения и разложени трупове. Хиляди намират смъртта си по пътя. Местността Молмозен край Букурещ е използвана за стрелбище. Там са убити към двеста от отвлечените жени под фалшив претекст, че нападнали отстъпващи ранени войници. В Кълъраш дни наред избивали българи, за да заграбят конете и каруците им. Пак в Кълъраш румънците се гаврят с мобилизирани младежи и ги заплашват с разстрел, съобщават свидетели.
В Силистра префектът Йон Камарашеску нарежда да се затворят в казармите стотици граждани, измъчвани от войници и оставени без храна и вода две денонощия. Всички са бити с пушки и саби и са заплашвани, че ще бъдат разстреляни.
Масови убийства в Сребърна"В селата обезчестяват масово жените. В силистренското село Брадвари развилнелите се войници не пощадили нито една жена, била тя българка или мюсюлманка. Има между тях затъпели или полудели от ужас. В един двор е намерен полугол труп на мома със забит нож в гърдите, разказва очевидец. "В с. Хасъмкой е бил насечен на късове крупният земевладелец Тоню Василев и части от тялото му, ръка, крак и глава, са били хвърлени в пламъците на запаления от войските негов чифлик. В с. Опанча едно 10-дневно детенце е ранено в крака и ръката с 2 куршума от румънски войник", съобщава военният кореспондент Л. Харизанов.
Откъдето мине войската, разстрелва, граби и пали. "В Добричкото село Стожер от 150 къщи едва ли са останали 20 здрави. По команда на офицери са запалени цветущите села Бабук, Смишлец и Сребърна. Те се превръщат в пепелища, из които се движат бледи, полулуди жени, носещи на ръце изнурени гладни деца", пише в доклад на Петър Нейков. Всъщност гори цяла Южна Добруджа. Процъвтяващи едри стопанства са опожарени или разрушени с артилерийски огън. Към разоряването се прибавят и масови грабежи. Обири се наблюдават в цялата област. Проявява се разбойническият инстинкт на хора, получили възможност да вилнеят, констатира П. Нейков. Под предлог че търсят оръжие войниците влизат в домовете и ги разграбват. Най-големи са грабежите в Добрич и Силистра.
Докато Южна Добруджа е пламъци, тези от отвлечените, които оцеляват по пътя, стигат до Молдова. Там са вкарани в четири концентрационни лагера – Радауц, Савени, Рапичени, Стефанище – с 21 подцентъра. Живеят в дупки под земята, които сами си изкопават. Бордеите служат за тоалетни, гроб и жилище. Работят на чокоите без пари, само за по шепа недоварена мамалига. "Колкото повече българи умрат, толкова повече медали ще получа!", казвал един от камендантите. Някои от концлагерстите успяват да избягат в Русия. Но някои. Повечето умират от издевателствата и терора, други от болести и глад. Когато след години част от отвлечените успяват да се върнат по родните места, намират къщите си ограбени и превърнати във вълчи бърлоги.
Според грубата статистика от над 40 хиляди депортирани се завръщат по-малко от 10 хиляди души.
Изклани от румънците добричлииПрез август 1916-та година, две седмици преди България да обяви война на Румъния, започва едно от най-чудовищните масови престъпления срещу човечеството. Румънските правителствени среди решават да отвлекат на север най-интелигентните и най-заможните жители на Добруджа и да разорят техните стопанства. За целта румънското министерство на вътрешните работи създава специална "Инструкция за отвличане на чужденците и подозрителните личности". По списък трябва да бъдат депортирани българи, турци, германци и австроунгарци. Това са български свещеници, турски мюфтии, ходжи, имами, бивши и настоящи български учители, кметове, лекари, банкери, интелектуалци, търговци и всеки чужд или румънски поданик, който може да се окаже вреден за войската. Префектите, околийските началници, кметовете и шефовете на Сигуранцата получават предупреждение за "ненужността на каквото и да било преувеличение".
С решение на Министерския съвет на Румъния са заделени 2, 145 млн. леи за бараки и други помещения за пленници, които да се построят в окръг Яш, Молдова. За лагерите и други 68 селища, предимно землянки и малко бараки, не се предвиждат средства, защото добруджанци трябва да си ги изкопаят сами.
Избити по пътя край село Каралез (Царевец)На 15 август 1916-та започват арестите и отвличанията на предварително набелязаните хора. Хиляди мъже, жени, деца и старци са изкарани насила от домовете им. Румънците газят с конете върху беззащитните, а всеки, който понечи да вземе покъщнина, или нещо се възпротиви, го разстрелват на място.
"Войници, качени на коне, с викове и бой, с пръчки и приклади, ни подкараха направо през полето. Бяхме към 400 човека", спомня си Радослав Мирков от балчишкото село Гурково. "Бягахме по пътя под постоянни крясъци и удари. Който паднеше биваше пребиван или убиван... "Смърт на българите! Човекоядци! Смърт!", крещят по пътя влашките селяни и замерват българите с мърша, камъни и помия. Българите вървят гладни и жадни, пият от локвите като животни.
Подложените на чудовищен терор са от пеленачета до 105-годишни старци. Само за 15 дни, само от Южна Добруджа са били отвлечени и откарани като заложници 17 518 души, мъже, жени и деца. От Силистренска околия 9641, от Тутраканска околия – 2293, от Куртбунарска – 1014, от Добришка – 4 567лица. Всичко това е съпроводено с масови убийства и безчинства.
В Силистра всеки ден се наблюдават покъртителни картини – през града преминават върволици от отчаяни хора – мъже, жени, старци и деца, охранявани от жандарми. "Жандармите псуваха, биеха и разстрелваха изнемощелите до краен предел, които нямаха сили да следват редиците", пише очевидецът Иван Георгиев. Повечето хора са селяни, бивши кметове, офицери, търговци.
Добричка околия дава 4 567 жертви на терора. От Добрич са отвлечени 515, сред които най-видните граждани – бивши кметове, управители на банки, учители, лекари, аптекари, свещеници, ходжи. Арестувани са по стотина човека от 109 села. Над 600 са депортираните от Балчишко и Каварненско. От Тервелска околия мъчениците са 1 014.
Терорът се разпростира и в Северна Добруджа. Интернирани са българи и турци от Кюстенджа и Тулча. В началото на септември размерите на геноцида стават чудовищни – бройката на отвлечените надхвърля 40 хиляди души. В паниката и ожесточението към българите румънците избиват невъоръжени и невинни. Според анкета на Петър Габе застреляни и съсечени на място са 263-ма души от различни националности.
Семейство, избито от румънците"Румънците убиваха деца само защото плачат, старци – защото изнемогват. На поповете им скубеха брадите и ги караха да целуват кръст от изпражнения. Насилваха ходжи да ядат сланина, караха ги да се кръстят и ги разстрелваха. Гавреха се с труповете на починалите българи, пикаеха и играеха отгоре им, като се хилеха по най-дивашки начин", описва кошмарите Мирков. В Черна вода ги натоварват на шлепове, после в конски вагони. Натикани са по 60-70 до 100 човека. От глад и отчаяние хората вътре ръбат дъските на вагона, гърчат се и умират в агония. Смрад от повръщане, кръв, изпражнения и разложени трупове. Хиляди намират смъртта си по пътя. Местността Молмозен край Букурещ е използвана за стрелбище. Там са убити към двеста от отвлечените жени под фалшив претекст, че нападнали отстъпващи ранени войници. В Кълъраш дни наред избивали българи, за да заграбят конете и каруците им. Пак в Кълъраш румънците се гаврят с мобилизирани младежи и ги заплашват с разстрел, съобщават свидетели.
В Силистра префектът Йон Камарашеску нарежда да се затворят в казармите стотици граждани, измъчвани от войници и оставени без храна и вода две денонощия. Всички са бити с пушки и саби и са заплашвани, че ще бъдат разстреляни.
Масови убийства в Сребърна"В селата обезчестяват масово жените. В силистренското село Брадвари развилнелите се войници не пощадили нито една жена, била тя българка или мюсюлманка. Има между тях затъпели или полудели от ужас. В един двор е намерен полугол труп на мома със забит нож в гърдите, разказва очевидец. "В с. Хасъмкой е бил насечен на късове крупният земевладелец Тоню Василев и части от тялото му, ръка, крак и глава, са били хвърлени в пламъците на запаления от войските негов чифлик. В с. Опанча едно 10-дневно детенце е ранено в крака и ръката с 2 куршума от румънски войник", съобщава военният кореспондент Л. Харизанов.
Откъдето мине войската, разстрелва, граби и пали. "В Добричкото село Стожер от 150 къщи едва ли са останали 20 здрави. По команда на офицери са запалени цветущите села Бабук, Смишлец и Сребърна. Те се превръщат в пепелища, из които се движат бледи, полулуди жени, носещи на ръце изнурени гладни деца", пише в доклад на Петър Нейков. Всъщност гори цяла Южна Добруджа. Процъвтяващи едри стопанства са опожарени или разрушени с артилерийски огън. Към разоряването се прибавят и масови грабежи. Обири се наблюдават в цялата област. Проявява се разбойническият инстинкт на хора, получили възможност да вилнеят, констатира П. Нейков. Под предлог че търсят оръжие войниците влизат в домовете и ги разграбват. Най-големи са грабежите в Добрич и Силистра.
Докато Южна Добруджа е пламъци, тези от отвлечените, които оцеляват по пътя, стигат до Молдова. Там са вкарани в четири концентрационни лагера – Радауц, Савени, Рапичени, Стефанище – с 21 подцентъра. Живеят в дупки под земята, които сами си изкопават. Бордеите служат за тоалетни, гроб и жилище. Работят на чокоите без пари, само за по шепа недоварена мамалига. "Колкото повече българи умрат, толкова повече медали ще получа!", казвал един от камендантите. Някои от концлагерстите успяват да избягат в Русия. Но някои. Повечето умират от издевателствата и терора, други от болести и глад. Когато след години част от отвлечените успяват да се върнат по родните места, намират къщите си ограбени и превърнати във вълчи бърлоги.
Според грубата статистика от над 40 хиляди депортирани се завръщат по-малко от 10 хиляди души.
Написаното за румънците е вярно, dolsineq. Румънците са извършвали много репресии над българите, дори може да се нарече геноцид. Контактувал съм с възрастни хора преди години и са ми разправяли как са се отнасяли с техните родители и прародители. Всичко се помни и все някога трябва да има възмездие.
Поздрави и честит празник!
цитирайПоздрави и честит празник!
barin написа:
Написаното за румънците е вярно, dolsineq. Румънците са извършвали много репресии над българите, дори може да се нарече геноцид. Контактувал съм с възрастни хора преди години и са ми разправяли как са се отнасяли с техните родители и прародители. Всичко се помни и все някога трябва да има възмездие.
Поздрави и честит празник!
Поздрави и честит празник!
.....................
Честит празник, barin ! Аз съм родена в село, което е било също под румънско. Комшийката ми е ходила в румънско училище, било е задължително всички да знаят официалния език. Натуралните документи на имотите са били също на румънски. Много злини са причинили на местното население, а като се представиш, че имаме общ корен и до освобождението си са писали и говорили на български език само? Откъде дойде тая злоба и омраза, чак не е за вярване, че са го извършили това.
Простите влашки пастири,произлезли от Български селяни и печенежки номади за пръв път видели своя държава в 1829 г.,но още се чудят как да изградят "своя" идентитет.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк