Старото име на р. Кубан е било „Вардан”, така е известно на географа Птолемей от ІІ в. от н.е.  (Птолемей, География, кн.V, гл. 9. 5. :"Устието на река Вардан 68 - 48,20; нос Кимерий 66,30 - 48, 30").

Летописецът Йордан през 551 г. пише в своята „Гетика”, че хуните наричали на своя език р. Днепър с името „Вар”.

През 448 г. византийският летописец Приск Панийски посещава столицата на Атила. По всяка вероятност хунска столица по това време е била около старият град Карнунт (Carnuntum; на гръцки: Καρνοιις при Птолемей), главен град на римската провинция Горна Панония. Разрушеният от земетресение в средата на ІV в. любим град на Валентиниан І (364-375), се е намирал на 40 км източно от Виена на южния бряг на Дунав в дн. Долна Австрия.

Според Ханзиций, в книгата му от ХVІІІ в. „Свещенна Германия”, там имало хунски град, който носил името Ветвар. Ханзиций обръща внимание, че „вар” е хунска дума и означава „крепост”. Вет/вехта крепост/вар. Очевидно думата е имала сред хуните и значение на река, която служи като „преграда”, ето защо Йордан в средата на VІ в. пише, че хуните наричали на своя език р. Днепър, с името Вар.

Река Кубан с името „Вардан” е представена и в Арменската география от  VІІ в. (Венеция, 1881 г.), приписвана на Анани Ширакаци.

Константин Багрянородни от Х в. в трактата „За управлението на империята” (ГИБИ, V, с. 202 ) посочва, че Варна е река (дн. Провадийска река, която се влива в Девненското езеро). Старият град Одесос е опожарен в началото на VІІ в. и „в разрушения Одесос няма следи от живот до ІХ в.” (А. Кузев. Варна. БСГК, т. 1 Градове е крепости по Дунав и Черно море, с. 294, Варна., 1981).
www.promacedonia.org/gibi/5/gal/5_202.html

Гръцкото име на р. Вардар в областта Македония е Αξιός, Аксиос. Неправилно някои изследователи търсят произхода на името на р. Вардар в гръцката дума Βαρδάρης (варвари).

Произхода на името на реката като Вардар трябва да се свърже с известието в „Манасиевата хроника”, че още преди византийския император Анастасий (491-518) областта около Охрид е била заселвана с българи:  „При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя...”

Тоест, първото „превземане на долната Охридска земя” очевидно трябва да се отнесе към сведението на Йоан Антиохийски, че към 484 г. българи са поканени от император Зенон на Балканите. Тези българи като съюзници на Зенон, както знаем, са причина готите на Теодорих Амал да напуснат региона на Нове (дн. Свищов) и да се заселят в Италия. Успоредно с това региона около Охрид е бил в ръцете на друг готски вожд, Теодорих Страбон, който българите убиват.

Мария Маркова More sokol pie ,voda na Vardaro........

Мария Маркова Tova e pozdrav .

Милчев, нахвърляте различни форми и значения на сходнозвучащи думи в един кюп, слагате му етикет български И по и започвате да съставяте история и географият и.
Вардан е грузинският вариант на името Варда, което е с персийски произход при тях. Името на реката си е местно И не е българско. Варда е И често срещано арменско лично име И за значението му трябва да питате арменците. Освен това се среща при други народи И с други значения.
Хунското название на Днепър вар може наистина да е с български произход: от варкам, варам, варай - бързам, бързай Или от варя – там, където водата ври, т.е. на праговете И да е дадено заради бързеите по реката, образувани от праговете, подводните скали. В немския език например те също се наричат Stromschnellen – забързване на течението, а не прагове.
Че провадийската река се наричала Варна, никъде не е засвидетелствано. Напротив – имаме засвидетелствана при Борил българската Овча крепост на тази река, която е директен превод на гръцкото и название провадия.
Теофановите “така наречени варни“ са с готски произход, както и името на новозастроения от българите град. Значението на варна в готския е на система от военно-защитни съоръжения, земеукрепления, включващи ровове и валове обикновено с набити колци по тях. Тези съоръжения са на различни разстояния от крепостните стени и служат за начално отблъскване/връщане на врага. Варна е укрепената, защитената (може да са създали и противосвлачищна система за защита на земята ), а не унгарското вар за град.
Вардар е или черната река или широката или бързата, с бързеите и праговете (поне в горното и течение).
От същото качество са и обясненията ви за тутхони, което означавало било четири хони на някакъв език, който няма нищо общо с българския, ама бил български и с който българите назовавали били Анхиало, защото така казал бил Марквард. Анхиало никога не е имал друго име при българите освен Анхиало или Поморие, така както и тутхон никога не е било българско название на българското название моруна, колкото и туткал да се налива помежду им.
Тутхон е с ясна гръцка етимология, и означава жертвоприношение, мястото на жертвоприношението. По всяка вероятност е било местна характеристика на палеокастро или названието на кухата могила, която не е просто томбос.
Здраве ви желая!

Разбира се, че "вардя", т.е. пазя, е готска дума. Както пише Йордан, готите-германци са заели много думи от хуно-българите...