ТРАКИЙСКИЯ НАДПИС ОТ ЕЗЕРОВО

Нашите предци са оставили  много доказателства за невероятно високото ниво на културата си. Давайки даровити учители като Орфей, Линей, Тамир, Музей, Евмолпий, Залмоксис... траките безспорно показват своето превъзходство над останалите народи. Сам египетския цар Псамитех определя тракийското племе бриги като най-древния народ [1] II-2. Омир (цитиран от Страбон) пък нарича авиите (северни траки) най-праведните хора [2]VII-3, а според Хиполит учението на гетския Залмоксис поставя основите на друидизма при келтите [3] стр. 102. Заслугите на нашите деди в оформянето на духовните ценности на европейските народи са огромни, но за съжаление днес деянията на траките  са забравени. Верно е, че който пише остава, но написаното може да се унищожи, или укрие.

Поради това, че не се дава информация за съществуването на древните тракийски  надписи, много хора  считат, че най- древните жители на България не са разполагали с писменост, докато точно траките са създателите на първата азбука. В тази работа ще бъде представен един от най-забележителните техни епиграфски паметници, този от Езерово.

Златният пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака до село Езерово. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и т.н. Пръстенът е с тежест 31, 30 гр. а повърхостта, върху която са гравирани буквите има елипсовидна форма с размери 1,7x2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V-ти век преди Христа [4] стр.86-87. Съдейки по характера на артефактите изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. [5] стр.106.

Текстът се състои от осем реда, като няма разстояние между отделните думи. Последния ред е гравиран върху ръба на елипсата, поради липса на място. Буквите са 61 на брой и са сравнително ясни [4] стр.86.

ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ

ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ

ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ

PΑΖΕΑΔΟΜ

ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ

ΠΤΑΜΙΗΕ

ΡΑΖ

HΛΤΑ

Досега са правени много опити за разчитане. Дечев (цитиран от Дуриданов) [4] стр.86-88 предлага следния вариант:

Аз съм Ролистенеас, потомък на Неренеас, Тилезипта, аразийка по род ме предаде на земята (погреба ме).

Според Георгиев [5] стр.106-110 четенето и значението е различно:

Ролистене, аз Неренея Тилтея умирам спокойно до теб моя благопочивши, аз, която децата отхрани ( отгледа).

Георгиев дава следният етимологически анализ:

РОЛИСТЕНЕ – мъжко име в звателен падеж.

АЗ (азн) - личното местоимение АЗ, сродно със старобългарското АЗЪ литовското АС –аз, и авестийското АЗЕМ – аз съм.

НЕРЕНЕА ТИЛТЕА -  има възможното значение – младата ти жена. Като изрази с подобна структура Георгиев предлага албанския grue(ja) e re- млада жена, съпруга, също и румънския soţia cel tвnǎrǎ –млада жена.

Георгиев отбелязва също, че НЕРЕНЕА ТИЛТЕА може и да е име на жена.

НЕСКО – е сравнено с гръцкия глагол ТНЕСКО – умирам.

АРАЗЕА –трябва да се чете според Георгиев АНРАЗЕЯ. АН означаващо на и РАЗЕЯ означаващо ред( линия). Като сродни думи са дадени немското Reihe-ред, ведическото raji-ред и славянското ред.

ДО – отговаря на латинското ДО, англо-саксонското ТО, литовското ДО и българското ДО.

МЕАН – отговаря на латинското МЕУМ и индо-европейското meyo-m във винителен падеж.

ТИЛЕЗУПТАМ – е свързано с литовското tylis- спокоен и санскритското supta-m – заспал ( във винителен падеж) като семантиката е подобна на българското благопочивши.

ИЕ – е сравнено с гръцкото Е- този, който и с фригийското ЙОС-този, който.

ЕРАЗ- е свързано фригийското ЕИРОИ-деца, потомство.

ЕЛТА- е свързано с латинското АЛО- храня, отглеждам.

Виждаме, че Георгиев подплатява тълкуването на всяка дума с доста данни, но честно казано те са лишени от логика. Използвани са гръцки, албански, румънски, литовски, латински и др. думи, за да се покаже смисъла на тракийските. В случай, че съществуваха древни исторически свидетелства, потвърждаващи родствената връзка между траки, албанци, румънци, гърци и т.н. с траките, тогава би могло да се направи това, но такива данни няма. Тракийски племена като мизи и пеони са отъждествявани с българите, а не с албанци, румънци. Гетите и весите са отъждествявани със славяни ( от българските земи), а не с литовци, или гърци.

Споменатия тридневен тракийски ритуал е и славянската тризна. Става дума  за двубои до гроба на благородник [6]стр.126. Херодот споменава, че при погребението на богат тракиец са се организирали военни игри, при които победителят е получавал награда. [1] V-8. Това е една древна традиция, типична и за троянските герои [7].  Бащата на историята свидетелства и за друг тракийски обичай, при който съпругата следва мъжа си доброволно в гроба [1] V-5. Много хора не знаят, че този обичай е славянски. Псевдомаврикий пише за славяните ( от българските земи) : Жените им са толкова целомъдрени, че следват съпруга си в смъртта. [8] 68. Също и тълкуването на тракийските думи е лесно обяснимо с български думи.

Новото разделение на текстта се различава от това на другите автори:

РОЛИСТЕНЕ,   АЗ  НЕРЕНЕА   ТИЛТЕАНИС   КОА  РАЗЕА,  ДО  МЕАН ТИ   ЛЕЗИ    ПТА   МИЙ,   РАЗИЛ  ТА

Тълкуването е следното:

Ролистене, аз Неренея Тилтеанис, (бе) коя(то) написа- Лежи до мен господарю мой, почиващ тук (в гроба)!

РОЛИСТЕНЕ  е лично име в звателен падеж. Окончанието Е срещаме в звателен падеж на имена като Виден (Видене!), Пламен (Пламене!) и др.

Звателен падеж със същото окончание се среща още в:

Полския -Боже!

Чешкия-Пане!

Словашкия -Отче!

Сръбския- Брате!

Хърватския- Господине!

НЕРЕНЕА ТИЛТЕАНИС- е лично име и фамилия на съпругата на починалия тракийския благородник. Нере-неа е двусъставно, Нере отговаря на старобългарската дума ныръ-танцьор, а Неа отговаря на българското женско име Нея. Смисъла на името е танцуващата Нея. Подобна семантика има нашето Игрила, което е пожелателно лично име т.е. да играе добре хоро.

Тил-теанис е двусъставно фамилно име. Тил отговаря на старобългарската дума тилище-човек, (потомък), а Теанис отговаря на тракийското женско име Теано. Така се е казвала дъщерята на цар Кисей, служеща като жрица в Троя. Тил-теанис отзначава потомък на Теано.

КОА – отговаря прекрасно на българското местоимение коя-то. Трябва да се отбележи, че задпоставения определителен член то, се появява едва в Средновековието, като преди това не се е използвал по този начин.

РАЗЕА – отговаря на минало свършено време 3-то л.ед.ч. на глагола режа, т.е ряза. Тук е употребено в смисъл  пиша ( писа). Първичния смисъл на нашите думи рез, ряз е и знак, буква. Все пак Черонризец Храбър нарича древната ни писменост черти и резки.

ДО- отговаря на предлога до.

МЕАН – отговаря на личното мeстоимение мен, мене.

ТИ – отговаря на българското местоимение ти.

ЛЕЗИ – е заповедна форма на глагола лежа, т.е. лежи!

ПTA- означава съпруг, господар. Вариант на тази древна дума се среща като компонент в скитските династически имена Спаргапейт (светъл господар) и Арияпейт ( ярък господар). Първичния смисъл на ПТА е височество, висш и е свързана със старобългарските думи потонъ-таван, пътахъ-птица, т.е. това, което е на високо. Коренът пат срещаме и в арийския корен пат, пати – господар, съпруг, полет, летене, владеене. Друга сродна арийска дума е БАТА-господар, която е и вариант на старобългарската БАТЪ- господар

( Бат Баян означава господарят Баян). Трябва да се отбележи, че БАГЪ и ПТА са диалектни форми на една и съща дума, също и, че в старобългарския Б и П са били взаимно заменяеми в някои случаи, придъкъ=бридъкъ( остър), също и паберки = баберки....

МИЙ – е древна диалектна форма на притежателното местоимение мой. В наши родопски диалекти О понякога бива заменяно с  И. Трябва да бъде отбелязано, че точно родопските ни наречия са изпълнени с архаизми.

РАЗИЛ – означава заминал, отишъл, тук в смисъл на починал, почиващ в гроба. Все още съществува израза – Отиде си човека ( почина човека). РАЗИЛ е свързано със старобългарския глагол разити се-изчезвам, изгубвам се. Окончанието ИЛ е типично за нашите минали причастия носил, водил....

ТА - означава тук и отговаря на старобългарското показателно местоимение та и наречието тоу-тук, на това място.

Виждаме, че всяка тракийска дума без изключение има добър български еквивалент като АЗ, ДО, ТИ, ЛЕЖИ са се запазили непроменени. Граматическите особености са също типични за езика ни. Това са окончанието Е в звателния падеж, формата на минало свършено време в РАЗЕА, окончанието ИЛ в миналото причастие РАЗИЛ, предлога ДО....

Едва ли Георгиев не е забелязал тези неща. Просто времето, в което е живял не му е позволило да каже истината. Национализмът бе подтискан жестоко след 1944 година. Талантлив учен като Г.Ценов бе обявен за шовинист само защото доказа, че българите са потомци на траките, които са и древни славяни. Георгиев е осъзнавал много добре, че признаването на  българите за траки ще му осигури еднопосочен билет за Белене. Всяка научна работа в миналото бе преглеждана от партийните секретари, които за щастие не бяха особено интилигентни. Въпреки, че е бил принуден да премълчи много неща, нашия даровит езиковед оставя достатъчно данни, за тези, които след него биха желали да открият истината. Георгиев подсказва с окончанието за звателен падеж- Е, с личното местоимение АЗ, с предлога ДО. Всички те са типични за българския език. Таланливия ни езиковед е знаел, че е въпрос на време, когато някой ще направи заключението, че е невъзможно българите да са азиатски народ, след като основни български думи се намират в тракийски надпис от V-ти век преди Христа.

Без субтилните напътствия на Владимир Георгиев този древен тракийски епиграфски паметник едва ли щеше да да открие тайната си, а именно, че ние българите сме древен европейски народ с изключително висока култура. Народ създал първата империя, първата азбука и разпространил първи своята религия. Уникалното при нас българите е, че след след всяко нещастие, след всяко падение идва възстановяване и нов подем. Държавата на хетите изгря и изчезна завинаги, богатия Угарит е потънал в руини, но българите показаха многократно, че въпреки подтисничеството и геноцида извършен от перси, римляни, гърци и турци, са в състояние да запазят езика, писмеността, културата и духа си! Както каза преди време И. Георгиева – Типичната българска черта е самоувереността и оптимизма...Във фолклора българинът винаги са се поставял над демоните и свръхестествените сили, като дори Бог не е правил изключение...Това дръзко държание разкрива рационално, войнствено, бунтарско  мислене, което е и неделима част от облика на нашия народ.

Използвана литература:

1.Herodotus, Histories, Wordsworth Classics of World Literature, Hertfordshire, 1996;

2. Strabo, Geography, Harvard University Press, London, 1924;

3. S. Piggot, The Druids, Penguin Books, Harmondsworth, 1977;

4.И. Дуриданов, Езикът на Траките, ДИ Наука и изкуство, София, 1976

5.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977