Ферос^[1] не предприел никакви походи, когато се възцарил в Египет, понеже станало тъй, че ослепял по причина на следното обстоятелство: Придошлият по негово време Нил се бил покачил необичайно високо — с около осемнадесет лакътя, и преливал дори отвъд орните земи, когато духнал изневиделица вятър и в реката се повдигнали вълни. Тогава, в момент на помрачение, царят грабнал копието си и го метнал срещу речната стихия. Веднага усетил болка в очите и ослепял. И останал сляп цели десет години. Ала на единадесетата година за него дошло предсказание от град Буто, според което времето на неговото наказание било вече изтекло и той щял да прогледне, стига да измиел очите си с пикочта на жена, която е лягала само със собствения си мъж и не е опитвала с други мъже. Тогава царят изпитал най-напред собствената си жена, но тъй като не проглеждал, направил опит и с чуждите жени една подир друга, докато най-сетне прогледнал. После взел за жена онази, дето му помогнала да си върне зрението, а останалите събрал в един град, който сега носи името Червена земя, и до една ги изгорил живи заедно с града. А загдето се отървал от болестта си в очите, царят поднесъл дарове на всички прочути светилища, сред които дарове наистина най-много заслужава да се споменат и си струва да се видят двата каменни обелиска, дар за храма на Слънцето, всеки от които е издялан от един камък и има височина сто лакътя, а ширина — осем.

[1] Ферос не е историческо лице; името означава „фараон“ и тук е употребено като собствено.

chitanka.info/text/5309/15#textstart