Мания, шизофрения и убийства

Царицата на психичните страдания е шизофренията. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми. Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а напротив, така да се каже, се бори за нея. Докато например, обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне. 

Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите "А" са: особено разстройство на мисленето с дефект в асоциативната система, аутизъм, неудържими афекти и амбивалентност (двойственост) на психичните процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания и социална самоизолация. Самият термин "шизофрения" в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността. Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а
перспективите за лечение на практика са нищожни.

Според съобщени наскоро официални данни от Клиниката по психиатрия към Александровската болница в София 20 процента от българите имат психични проблеми. Най-често се срещат депресията и алкохолната зависимост. Следват наркоманиите, фрустрациите, фобиите и маниите и т.н. Шизофренията по принцип поразява един процент от населението. Така е прието да се счита по целия свят. Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори. При това положение, като имаме предвид капсуловаността на един етнос у нас, отличаващ се с особена  плодовитост (9-10 деца на жена във фертилна възраст), можем да предположим, че тук този един процент в действителност е доста надвишен. За това способства и фактът, че голяма част от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора без психични проблеми, през последните 20 години напусна завинаги България. Така че по моите сметки страдащите от шизофрения са между 1,3 и 1,6 процента или около 100 000 души. Аргумент за това по-голямо число е и броят на самоубийствата и опитите за самоубийства у нас в сравнение със средните европейски параметри. 

Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която по-много шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. А той в нашето отечество, както знаем, е огромен. Концентрацията на населението само в няколко български градове (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. Наследената шизофрения в големите градове с голяма плътност на населението е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките градове. Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически са болни от шизофрения. Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубийство. 

Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек). Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни.  Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор. Стресът в мъчителния и безкраен нашенско преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме и част от изключително големия и нарастващ брой на отхвърлените деца да са (или да станат) шизофреници. Ако имаме предвид състоянието на обучението и възпитанието в циганския етнос, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието. 

Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна, детска и др. Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома:

1.) налудност;

2.) халюцинации;

3.) дезорганизирана реч;

4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение;

5.) обедняване на емоциите, безволие и др.

От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен социален обхват и нарастване би трябвало твърде да разтревожат цялата система на здравеопазването, цялото  правителство и цялото общество. Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация. При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност 
от обществото.

Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота. Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие, безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват  около 7,5 процента от населението. Мисля, че у нас по същата логика,  както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. Изключително голям е относителният им брой при безработните и при пенсионерите, които са силно недоволни от социалния си статус.  

При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и по-близки до класическата шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч. За кратки (!) периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична шизофрения.  Не е известен относителният брой на хората със шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5 процента. С други думи става въпрос за още около 170 000 души.

Можем  да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието "шизо". Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем този термин и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата и функционирането му по време на прехода. И може би все пак трябва да помислим, какво да направим, за да прекъснем зловещите тенденции в обществената психопатология на нашата нация.

www.icp-bg.com/mania-shiz-kill.php

Нищо не можем да направим. За тревожните състояния - фобии, неврози и др. подобни влияе заобикалящата среда и стреса, който причинява. Веднъж човек лепне ли се нещо подобно почти няма измъкване.

..............................
Това е проблем не само за болният, но и за неговите близки. Много е важно да се споделя, но да се прави само пред хора, които са добронамерено настроени към потърпевшия. Но поне за мен най-важното в случая е, самият болен да осъзнава, че има такъв проблем и да наложи волята си, за да го преодолее.

Процентът е по-голям и повечето не съзнават състоянието си!
Бедните...

....................................
Винаги има моменти на просветление и точно тези моменти трябва да се използват от близки и лекуващи. Това е наистина много трудно. Трябва или много да обичаш този човека, или ако си лекар, то да обичаш професията си на психотерапевт.

Кретените нека знаят, че и аз знам номера с "палеца"...:Р

То ...ако Прехода продължи още 20 години...
ще трябва да направим този ден Национален празник :)
Хубава вечер и богат на емоции ден!

или по-скоро успешно прецакване на антивирусната...Чудесен завършек на деня. ;)

При нас в Пловдив сега започва седмицата :)
Какво с антивирусната ?
Да не би да не си е пила и тя хапчетата?

...........................................
Ще ми се да е петък, ама ти си виновен, като ме разсейваш с тези национални празници...;-))))))))))

Много тъжно , няма оправия ни за болните ни за здравите в бедната ни държава..както казва Иван Кулеков "единствената надежда за възрастните и болните е Раят, а за младите и здравите,че един ден и те ще станат болни и стари". Не е истина просто колко хора полудяха и как никой не го е грижа как преживяват те.Приветствам човешката ти позиция да отбележиш нещо от което всеки бяга ,сякаш като не го споменава то не съществува.

С интерес прочетох, Долцинея.
Поздравления за хуманното ти отношения към психично болните!
Здраве и късмет! :)

................................................
Тъжна е прогнозата на Кулеков. Човек е роден за щастие, а не за мъки и проблеми. Винаги има изход, стига да не губим контрол над себе си. Преди години един човек ми беше казал: " винаги помни, че най-страшното все още не е дошло." ... Човек може да изтърпи всичко, стига да повярва в себе си. Не казвам " и близките", защото много често, точно те са причината за проблемите ни.

........................................
- Знаем ли какво и нас ни очаква след малко, Ели?... Една позната, касиерка беше, се прибира от нощна смяна. Нападат я крадци, за да я ограбят. Нямала пари и я изнасилили, след което момичето полудя. От време на време си възвръщаше разума, но така и не се върна към нормалният си начин на живот. Просеше, започна и да простетуира... Тъжна история... :(

Тежка болест. Мисля, че е наследствена, което не е задължително да се прояви в следващото поколение.
Но е ужасна!
Един съученик се самоуби, после разбрахме, че имал "психично разстройство".
Сега си мисля, че е било шизофрения...

...........................................
Най-лесното обяснение е "скритата лудост". За мен е по-важно как човек възприема настоящите си проблеми. Умеем ли да се борим с тях или се поддаваме на инерцията и тръгваме понанадолнището, повлечени от тях... И аз имах съученик, който се обеси, в 4-ти курс. Имаше проблеми с гласът си и не успя да преодолее този си комплекс... Катя, аз не бих се наела да давам определение за "нормален" човек. Живеем в такова време, че от всеки ъгъл ни дебнат изненади. Не винаги успяваме да покажем толерантност и разбиране. Изобщо има ли "нормален човек"? Мисля, че както няма абсолютен покой, така не съществува и абсолютно нормален човек. Живеем в социално общество, зависими сме един от друг, така че: "Пазете нервите ми! Те са ваши!" Това винаги ми е харесвало...:)