Прочетен: 1810 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2011 10:01
1
- Ставайте, бреее!... Идаааат!... Османлиите идаааат... - крещеше някой отвън. Георги бързо нахлузи потурите, нави пояса около тях и грабна бохчата. Яна, млада невеста, с пеленаче на ръце нетърпеливо го изчакваше на сайванта да се приготви. Само след минута щяха да се слеят с останалите и да побягнат към гората. "Трябваше по-рано да го направят" - мислеше си Яна, но все отлагаха. "Как да оставят дом и покъщнина? Всичко с труд и мъка са градили."... А беше време мътно и опасно. По земите на падишаха се водеше битка на живот и смърт. Московецът този път бе решил да доведе докрай войната и да не отстъпи нито крачка назад. Печелеше победа след победа и ей го на, вече бе пред портите на Цариграда. Османлиите губеха, а Великите сили сякаш се бяха спотаили и нещо изчакваха.
- Ето гиии! ... писна женски глас в мрака. - Боже, запази ни от тези изверги. - мълвеше Яна, като стискаше здраво детето. Присъствието на мъжа й я правеше по-спокойна и й даваше кураж. Оставаше им съвсем малко да стигнат до гората и да се скрият. И точно тогава мъжът й ненадейно се олюля и падна на земята. Случаен изстрел и куршум, уцелил го право в сърцето. Издъхна без да може и думичка да й каже. Яна изпадна в несвяст и изпусна малкото. От удара детето се размърда и заплака. Гласът на момиченцето върна младата майка към живота. Яна потърси с очи дъщеря си, но тъмнината призори ставаше още по плътна и не й позволи да я открие. Ориентира се по гласа на детето. Усети със сърцето си къде се намира, грабна го с две ръце и хукна към гората. Чу конски тропот, упорито да я преследва. Нямаше време да се оглежда, целуна детето и го скри зад един храст, а после хукна в обратна посока. Беше почнало да се развиделява. Някой силно я блъсна в гърба, а после последва остър удар със сабя по главата. Разпери ръце така сякаш ще полети, погледна за последно към храста и се строполи бездиханна.
2
Вървяха бързо, като оглеждаха подозрително местността. Вече притъмняваше, а все още бяха далеч от селото. Внезапният пороен дъжд ги изненада и принуди да се прислонят в изоставена овчарска колиба. Ослепителни светкавици кръстосваха небето, последвани от силни гръмотевици. Водни капки преминаваха през изтънелите стени на колибата и падаха върху двамата пътника. Мъжете губеха търпение, запалиха лулите и поеха дълбоко острият тютюнев дим. Бяха размирни времена, а опасности дебнеха отвсякъде. Не им се искаше да замръкват в такава пустош. Облаците бързо се разнесоха, а дъждът както неочаквано дойде, така и неочаквано си отиде. Доволни от бързата развръзка, търговците продължиха към селото. Вече виждаха големият орех и каменната чешма, а след тях щяха да се поевят и първите къщи.
- Бай Танасе, чу ли някакъв глас? - обърна се Илия към по-възрастния мъж. Бяха спрели до един висок храст и напрегнато се заслушаха в тишината... Животът и на двамата мъже премина по пътищата. От дълги години се прехранваха с търговия. Кръстосваха на длъж и шир султанските земи. Не един път се сблъскваха с озверени заптиета. А, колко пъти бяха причаквани от гладни разбойници? Нямаха чет, но този звук, който чуха преди малко, беше по-особен... Плач на дете наруши внезапно тишината. Идваше някъде откъм страната на Илия. Той се наведе и бързо разрови високата трева, а после ахна уплашен. Пред очите му се показа един малък вързоп. Вдигна го и с невярващи очи отметна крайчеца на плетената розова пелена. Подаде се бебешка главичка. Едното ушенце се беше оголило и в мрачината просветна златна обичка. Детето все още плачеше и Илия майчински го притисна към тялото си с треперещи ръце. Дали беше усетило, че е вече в безопасност, но мъничето изведнъж притихна. Илия все още не знаеше, че само това беззащитно момиченце се беше спасило от страшното клане. Прекръсти детето и рече:
- Събка ще я кръстя, бай Танасе!... Замълча. Сълзи напираха в очите му, а вълнението в гласа го караше да прекъсва мисълта си... - Нямахме късмета да имаме деца с жената. Искахме много!... Къде ли не ходихме! По врачки, по манастири и все не ставаше. Бяхме се отказали вече. И сега - бебе! Сякаш сам Бог ни го прати!... "Боже, колко ще се радва Райка!" - мислеше си щастливият млад баща.
3
Едно непознато дотогава чувство, постепенно обзе Илия. „Как е възможно – мислеше си той, та само до преди час, дори не предполагах, че ще го срещна. А, сега - вече и баща! Живота си съм готов да дам за това момиченце!” Усмивка на умиление неусетно огря лицето му, а животът му доби неочаквано нов смисъл. Вече знаеше, че е необходим на това малко ангелче. Представи си как ще изненада Райка, която вече с нетърпение го очакваше да се прибере у дома им. Как ще й подаде малкия вързоп и тайно ще наблюдава радостта в очите й. Рязък шум от счупен клон го накара да се върне към реалността. Огледа се за бай Танас, но не го видя: -Бай, Танасе, бай Танасе! – тихо го извика по име. „Странна вечер!” – помисли си Илия. Нямаше го познатия лай на селските кучета. Не се чуваха да подрънкват и каруците на окъснелите от кърската работа стопани. Мълчаха хлопатарите по домашните животни. Най-после огромната луна разпръсна сребърната си светлина и освети цялата местност. Една сянка се раздвижи в мрака и Илия насочи погледа си към нея. Забеляза, че бай Танас се опитваше да вдигне нещо. Приближи го, като внимаваше да не се препъне в острите камъни, довлечени от тазвечершния порой. Вече беше успял да махне мократа пелена на детето и да го увие в шаячната си аба. - Какво правиш, бай Танасе? - но, не успя да продължи. Огледа се. Остра болка прониза сърцето му. Докъдето му поглед стигаше съзря трупове. Почти до себе си, видя разчленен самотен крак, навярно на жена, малко по-встрани обезглавено тяло на мъж, обърнато по корем. Все още една жена пазеше главата си, като я закриваше с ръце, а смъртоносният удар на сабята я беше улучил право в сърцето. Очите й широко отворени, злобно светеха в нощта. До нея, свитичко на две, цялото в кръв, лежеше малко момиченце. Започна да му се повдига. Никога не бе виждал толкова много трупове на едно място. Погледна към бай Танас и разбра какво трябва да прави. Постави внимателно детето върху козия чул, като внимаваше да не го събуди, а после почна бързо да копае гробове. Беше скалист терен и често удряше на камък. Нямаше време за губене, с последни сили най-после успяха с бай Танас да ги заровят всичките. Сложиха на всеки гроб по един кръст. Не пишеха имена, защото не знаеха кои са. Не познаваха и никой от нещастниците. Взеха си последно сбогом и продължиха. Илия направи местенце върху едно от магаретата си, натоварени със стока и положи момиченцето. Сдъвка хлебец, усука го в парче плат и го постави в устата на детето. Нямаха мляко, затова бързаха да стигнат до съседното село и от там да се снабдят. Чакаше ги дълъг път.
Ot vsi4ko po mnogo...
Честита и Благословена 2011 година!
01.01.2011 15:12
Ot vsi4ko po mnogo...
За много години, mileid! От здраве, късмет и берекет да не се отървеш! Честита Нова Година!
Честита и Благословена 2011 година!
.........................
За много години, Скарлет! Здраве, късмет и сполука на теб и семейството ти!
Историята е много тъжна. Тогава бях малка и не възприемах така цялостно трагедията. Пред много въпроси ме изправи съдбата на моята баба - за късмета в живота, за характвра на човека и доколко той е важен за успеха ни. Все пак се касае за един голям период от време - повече от 130 г...
......................................
За много години, парасол!
Непрекъснато променям думи, пасажи. Бих искала да се усети мъката и обречеността на един народ. Поклон пред нечовешките страдания на тези мъченици!
http://www.youtube.com/watch?v=dcLMH8pwusw
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
