Блогът на dоlsineq :: Когато сенките проговорят

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.12.2010 02:07 - Когато сенките проговорят

Автор: dolsineq Категория: Други

Прочетен: 855 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2010 17:56

                                                                        2
         Вървяха бързо, като оглеждаха подозрително местността. Вече притъмняваше, а все още бяха далеч от селото. Внезапният пороен дъжд ги изненада и принуди да се прислонят в изоставена овчарска колиба. Ослепителни светкавици кръстосваха небето, последвани от силни гръмотевици. Водни капки преминаваха през изтънелите   стени на колибата и падаха върху двамата пътника. Мъжете губеха търпение, запалиха лулите и поеха дълбоко острият тютюнев дим. Бяха размирни времена, а опасности дебнеха отвсякъде. Не им се искаше да замръкват в такава пустош. Облаците бързо се разнесоха, а дъждът както неочаквано дойде, така и неочаквано си отиде. Доволни от бързата развръзка, търговците    продължиха към селото. Вече виждаха големият орех и каменната чешма, а след тях щяха да се поевят и първите къщи.
          - Бай Танасе, чу ли някакъв глас? - обърна се Илия към по-възрастния мъж. Бяха спрели до един висок храст и напрегнато се заслушаха в тишината... Животът и на двамата мъже премина по пътищата. От дълги години се прехранваха с търговия. Кръстосваха на длъж и шир султанските земи. Не един път се сблъскваха с озверени заптиета. А, колко пъти бяха причаквани от гладни разбойници? Нямаха чет, но този звук, който чуха преди малко, беше по-особен... Плач на дете наруши внезапно тишината. Идваше някъде откъм страната на Илия. Той се наведе и бързо разрови високата трева, а после ахна уплашен. Пред очите му се показа един малък вързоп. Вдигна го и с невярващи очи отметна крайчеца на плетената розова пелена. Подаде се бебешка главичка. Едното ушенце се беше оголило и в мрачината просветна златна обичка. Детето все още плачеше и Илия майчински го притисна към тялото си с треперещи ръце. Дали беше усетило, че е вече в безопасност, но мъничето изведнъж притихна. Илия все още не знаеше, че само това беззащитно момиченце се беше спасило от страшното клане. Прекръсти детето и рече:
   - Събка ще я кръстя, бай Танасе!... Замълча. Сълзи напираха в очите му, а вълнението в гласа го караше да прекъсва мисълта си... - Нямахме късмета да имаме деца с жената. Искахме много!... Къде ли не ходихме! По врачки, по манастири и все не ставаше. Бяхме се отказали вече. И сега - бебе! Сякаш сам Бог ни го прати!... "Боже, колко ще се радва Райка!" - мислеше си щастливият млад баща.

Нагоре