1

                   - Ставайте, бреее!... Идаааат!... Османлиите  идаааат... - крещеше някой отвън. Георги бързо нахлузи потурите, нави пояса около тях и грабна бохчата. Яна, млада невеста,  с пеленаче на ръце  нетърпеливо го изчакваше на сайванта  да се приготви.  Само след минута щяха да се слеят  с останалите и да побягнат към гората. "Трябваше по-рано да го направят" - мислеше си Яна, но все отлагаха. "Как да оставят дом и покъщнина? Всичко с труд и мъка са градили."...  А  беше време мътно и опасно.  По земите на падишаха се водеше битка на живот и смърт. Московецът този път бе  решил  да доведе докрай войната и да не отстъпи нито крачка назад. Печелеше победа  след победа  и   ей го на,  вече бе   пред портите на Цариграда.  Османлиите губеха,  а Великите сили сякаш се бяха спотаили  и  нещо  изчакваха.  
                - Ето гиии! ... писна женски глас в мрака. - Боже, запази  ни от тези изверги. - мълвеше Яна, като стискаше  здраво детето. Присъствието на мъжа й я правеше по-спокойна и  й даваше кураж. Оставаше им съвсем малко да стигнат до гората и да се скрият. И точно тогава мъжът й ненадейно  се олюля и падна  на земята. Случаен изстрел и  куршум, уцелил го  право в сърцето. Издъхна без да може и  думичка да й каже. Яна изпадна в несвяст   и  изпусна малкото. От удара детето се размърда и заплака. Гласът на момиченцето  върна младата майка към живота. Яна потърси с очи дъщеря си, но тъмнината  призори ставаше още по плътна и не й позволи да я открие. Ориентира се по гласа на детето. Усети  със сърцето си къде се намира, грабна го с две ръце и хукна към гората. Чу  конски тропот, упорито  да я  преследва. Нямаше време да се оглежда, целуна детето и го скри зад един храст, а после хукна в обратна посока. Беше почнало да се развиделява. Някой силно я блъсна в гърба, а после последва остър удар  със сабя по главата. Разпери ръце така сякаш ще полети, погледна за последно  към храста и   се строполи бездиханна.
           

Тъжно и страшно!

И още нещо искам да отбележа. Ето, че и написано на съвременен български език , четивото е достатъчно въздействащо.
Неразбираем родопски диалект няма да ти помогне да компенсираш малкото талант с някаква криворазбрана автентичност.Имам предвид един от "великите" тук.

.............................................
joysii, ще се изненадаш ли, ако разбереш, че подхвърленото бебе е всъщност моята баба Съба. Късмет под нокът се криел, казват старите хора. Било страшно и опасно време, а случката е станала някъде из Македония. Колкото до езика, ще ми е трудно да го възпроизведа, затова и не го правя.

Лелеее, наистина ли,бе!?
Невероятна история!
Писано било да оцелее.Дано ти носиш поне част от нейния късмет.
Ами кой ти разказа случката? Такива неща се предават обикновено от роднини - на деца и внуци.

Намерили я двама търговци, случайно минаващи по него път. Единият я осиновил и така от македонка, станала добруджанка. Цяла епоха беше тази жена. Едра, висока, много властна и смела. А, ако знаеш колко проклета беше, никога не отстъпваше....:)

Наистина, много интересно!
Гледай ти!
Защо не разкажеш повече?

Идея си нямаш, колко е интересна цялата история, joysii, продължила повече от век и половина. Не съм сигурна, че ще се справя с описването й. Много хора, събития, изгубваш се в нея...:)